Определение №52 от 11.2.2019 по ч.пр. дело №3137/3137 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 52

гр. София, 11 февруари 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 443 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на адвокат П. С. В. срещу решение № 1417/30.11.2018 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). С обжалваното решение е оставена без разглеждане, подадената от жалбоподателя, жалба с вх. № 2414/31.10.2018 г. срещу решение № 779, обективирано в протокол № 16/16.10.2018 г. от разширено (съвместно) заседание на Адвокатския съвет (АС), Контролния съвет (КС) и Дисциплинарния съд (ДС) на Варненската адвокатска колегия (ВнАК), с което са избрани трима резервни членове на избирателната комисия (ИК) съгласно чл. 101, ал. 1 от ЗАдв.
ВАдвС изразява становище, че постановеното от него решение № 1417/30.11.2018 г. е окончателно и неподлежащо на обжалване.
При извършената служебна проверка, съдът намира така подадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Правомощията на ВАдвС са уредени в чл. 122, ал. 1 от ЗАдв, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решенията му са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Същевременно липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на ВАдвС. Това произтича от характера на адвокатурата като организация, която съгласно чл. 134, ал. 1 от КРБ, е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗАдв, съгласно, която адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на ВАдвС, респ. – осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАдвС не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от ЗАдв, тъй същата е обща норма, регламентираща само осъществявания от ВАдвС вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии – в рамките на широката им компетентност по чл. 89 от ЗАдв и др. Съдебното производство по контрол на решенията на ВАдвС е извън обхвата на общия исков или административен процес, и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от ЗАдв. Предвид така изложеното, решенията на ВАдвС подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично предвидените от закона случаи: чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС: определение № 3/03.01.2018 г. по гр. д. № 3835/2017 г. на ІV-то гр. отд., определение № 128/02.05.2017 г. по гр. д. № 901/2017 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г. на ІV-то гр. отд., определение № 213/08.2015 г. по ч. гр. д. № 468/2015 г. на І-во гр. отд., определение № 387/12.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3926/2015 г. на І-во гр. отд., определение № 157/03.04.2012 г. по гр. д. № 385/2012 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 73/04.06.2013 г. по гр. д. № 1440/2012 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 22/27.01.2015 г. по гр. д. № 6379/2014 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 179/24.03.3015 г. по ч. гр. д. № 856/2015 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 236/01.11.2016 г. по гр. д. № 2803/2016 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 250/10.01.2017 г. по гр. д. № 3301/2016 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 1/05.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на ІV-то гр. отд., определение № 366/05.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на ІV-то гр. отд., определение № 188/27.05.2015 г. по гр. д. № 1829/2015 г. на ІV-то гр. отд., определение № 375/15.01.2008 г. по гр. д. № 325/2007 г. на 5-чл с-в на ВКС.
Обжалваното в случая решение № 1417/30.11.2018 г. на ВАдвС, с което е оставена без разглеждане жалбата на жалбоподателя срещу съвместния акт (решение № 779, обективирано в протокол № 16/16.10.2018 г.) на АС, КС и ДС на ВнАК за формиране състав на ИК (избрани резервни членове) по чл. 101, ал. 1 от ЗАдв, не попада в никоя от горепосочените, изчерпателно изброени в закона хипотези, при които изрично е предвиден съдебен контрол, осъществяван от ВКС спрямо решения на ВАдвС.
По изложените съображения, подадената от П. С. В. жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, респ. – образуваното по нея производство по настоящото дело пред ВКС, ІV-то гр. отд., също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адвокат П. С. В. срещу решение № 1417/30.11.2018 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 2414/31.10.2018 г. срещу решение № 779, обективирано в протокол № 16/16.10.2018 г. от разширено (съвместно) заседание на Адвокатския съвет, Контролния съвет и Дисциплинарния съд на Варненската адвокатска колегия; като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 443/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя с връчване и на препис от определението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top