О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 27.06.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 5449 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от А. Д. Т. и Д. А. Т., чрез адв. К. И. А., срещу въззивно определение № 16248 на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 10404/2015 г.
Поддържат оплаквания за неправилност.
Ж. Й. Л. и Н. С. Н. не са отговорили в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
А. Д. Т. и Д. А. Т. са предявили обективно кумулативно съединени искове по чл. 34 ЗН, чл. 75, ал. 2 ЗН – за прогласяване нищожност на договор за делба от 14.09.2004 г. и по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договор за продажба по нот.акт № 167/2011 г.
Сезираният Софийски районен съд определил цената на исковете по чл. 75, ал. 2 ЗН и на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, съответно на 38 617,10 лв. и 66 992 лв. Приел, че компетентен да ги разгледа като първа инстанция е Софийският градски съд, поради което в тази част прекратил производството пред себе си и изпратил по компетентност исковете на СГС. Подсъдното на районния съд дело за делба е спряно, до приключване на спора по горните два облигационни иска, явяващи се преюдициални за съсобствеността върху процесния имот.
Определението на СРС – и в частта по чл. 118, ал. 2 ГПК, и в частта по чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК, е потвърдено от въззивния Софийски градски съд с обжалваното определение.
Касаторите А. Д. Т. и Д. А. Т. обосновават допускане на касационно обжалване с въпроса при предявен иск за делба пред районния съд, той следва ли да разглежда и оценяеми искове по чл. 343 ГПК с правно осн. чл. 75, ал. 2 ЗН и чл. 26, ал. 2 ЗЗД, цената на които надвишава сумата от 25 000 лв., или исковете следва да се разглеждат от окръжния съд. Счита че разрешението на правния въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Поставя още и следващите два въпроса: в хода на производството по иск за делба пред първата инстанция, в условията на обективно съединяване, съдът може ли да се произнесе по установителни искове, които са преюдициални относно иска за делба, цената на които надвишава сумата от 25 000 лв.; следва ли първоинстанционният съд да извършва преценка дали установителни искове по чл. 343 ГПК, които са преюдициални относно иска за делба, цената на които надвишава сумата от 25 000 лв., могат да се разгледат в едно производство с главния иск. Поддържа противоречие с решение № 155/10.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 22/2012 г. на II г.о., решение № 1021/04.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 23/2009 г. на I г.о., решение № 334/2011 г. от 23.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 87/2010 г. на I г.о. и решение № 167/24.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1889/2013 г. на I г.о. на ВКС. Въззивният съд, според касаторите, е разрешил в противоречие с цитираните съдебни актове, още и в противоречие с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и следните въпроси: дали в хода на производството пред първата инстанция, в условията на обективно съединяване, съдът може да се произнесе по установителни искове, предявени от ищеца по правоотношения, които са преюдициални относно иска за делба; следва ли да се извършва преценка дали тези искания да се разгледат в едно производство с главния иск и „цената им обусловена ли е от тяхната цена“; при иска за делба „установяването, че прехвърлителят не е притежавал правата, с които се е разпоредил, с какъв иск следва да се установи – установителен, осъдителен или конститутивен“; щом като решението, с което се допуска делба е установително, може ли в тази фаза на делбата да се разгледат и оспорванията на правни сделки, с които някои от съсобствениците са се разпоредили в повече, отколкото притежават, или са поискали да бъдат признати за собственици с констативен нотариален акт, цената на които надвишава 25 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Обобщен и уточнен от състава на Върховния касационен съд, поставеният от касаторите, многократно и в различна редакция, правен въпрос – допустимо ли е, наред с иска за делба, да се предявят за разглеждане, в общо производство, искове по преюдициалните въпроси, посочени в чл. 343 ГПК, както и за други имуществени спорове, имащи отношение към съсобствеността, участниците в нея и техните дялове (в частност искове по чл. 75, ал. 2 ЗН и чл. 26, ал. 2 ЗЗД), е от значение за постановения резултат. В цитираните от касатора съдебни актове този правен въпрос не се разрешава противоречиво, налице е многобройна и трайна съдебна практика, като не са налице основания за изоставянето й. Разбира се, допустимо е в делбеното производство, в първата му фаза, разглеждане на всички преюдициални за собствеността, участниците в нея и дяловете им, възражения, включително тези по чл. 343 ГПК. Особеното делбено производство преодолява подсъдността и специалните изисквания относно съдопроизводствения ред, когато преюдициалните въпроси са предявени чрез възражение – те се разглеждат с оглед произнасянето на съда с решение по чл. 344, ал. 1 ГПК; по тях не се дължи отделно държавна такса. Когато същите преюдициални въпроси, включително претенциите по чл. 75, ал. 2 ЗН и чл. 26, ал. 2 ЗЗД, са предявени като отделни, самостоятелни искове, ищецът дължи предварително внасяне на дължимата държавна такса по тях, а съвместното им разглеждане с иска за делба е подчинено на условията по чл. 210, ал. 1 ГПК – да подлежат на разглеждане от един и същи съд и по един и същи съдопроизводствен ред. Разрешението на въззивния съд в обжалваното решение е изцяло съобразено с общоприетото тълкуване по поставения правен въпрос в съдебната практика – и при действието на ГПК от 1952, и при действието на ГПК от 2007 г., както и в правната доктрина. Относно вида на решението по допускане на делбата също няма противоречива практика, и това е без значение за съображенията, поради които съдът е отказал да разгледа в общо исково производство, наред с иска за делба, и исковете по чл. 75, ал. 2 ЗН и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. По делото е установено, че цената им обуславя подсъдност, като първа инстанция, на окръжен съд – в случая на Софийски градски съд. Ако страните бяха предявили претенциите като възражения, а не като самостоятелни искове, то само тогава въпросът за подсъдността на преюдициалните спорове, би бил без значение.
Не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 16248 на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 10404/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: