2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
гр. София, 26.11.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2632 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца В. С. К. срещу решение от 03.01.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 7790/2017 г. на Софийския градски съд (СГС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на осъдителното първоинстанционно решение № 16622/25.01.2017 г. по гр. дело № 18996/2013 г. на Софийския районен съд (СРС), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя иск с посочена правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 101 и с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника К. С. З. да му заплати, като солидарен длъжник с ответника М. П. Ч., разликата над сумата 2 322.02 лв. до пълния присъден от първата инстанция размер от 7 922 лв., представляваща сбор от извършени плащания на дължими се задължения на наследодателя на М. П. Ч. за апартамент № 133 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва от 29.04.2013 г. до пълното изплащане.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът К. С. З. в отговорите на касационната жалба (единият – подаден лично, а вторият – чрез процесуалния му пълномощник по делото) излага становище и доводи за недопустимост на жалбата, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Д. на ответника за процесуална недопустимост на касационната жалба в хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, тъй като касаела претенция за сумата 5 599.98 лв., която съставлявала сбор от различни суми за отделни битови сметки, е неоснователен по следните съображения: Процесуалната допустимост на касационната жалба съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК се обуславя не от обжалваемия интерес (който в случая е 5 599.98 лв.), а от цената на иска, която в случая е 7 922 лв. Видно от исковата молба, от уточнението ? пред въззивния съд и от въззивното решение, исковата претенция на жалбоподателя за тази сума 7 922 лв. срещу ответника З. е единна (а не съставлява сбор от различни суми), тъй като се основава на твърдения за сключен между жалбоподателя-ищец и ответника З. един договор по чл. 101, изр. 1, предл. 1 от ЗЗД (обективиран в разписка) за встъпване на последния в задължения на другия ответник (такъв само пред първата инстанция) Ч. към касатора-ищец.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, събрани в първата инстанция, в тяхната взаимна връзка; 2) задължен ли е въззивният съд, при изключване от решаващата си преценка на част от събраните по делото доказателства, да изложи мотиви за това свое процесуално действие; 3) какво следва да съдържат мотивите на решението с оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК; и 4) задължен ли е съдът на основание чл. 20 от ЗЗД да тълкува действителната воля на подписалия документ (разписка), на който се позовава ищецът, с твърдение, че в него има ясно изразена воля на ответника да встъпи в дълг. Настоящият съдебен състав намира, че обобщени и уточнени (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК), така формулираните от касатора правни въпроси се свеждат до следния процесуалноправен въпрос: следва ли съдът, когато съгласно чл. 20 от ЗЗД тълкува действителната воля на страна в процеса, изразена в представен по делото документ, да обсъди в мотивите към решението си всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка, а ако изключва от преценката си част от тях – да изложи съображения за това. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че формулираните от него въпроси, респ. – уточненият и обобщен от съда от съда въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 24/28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 89/17.07.2009 г. по търг. дело № 523/2008 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 1244/06.10.1999 г. по гр. дело № 490/1999 г. на ВКС, решение № 1/24.07.2012 г. по гр. дело № 777/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 38/27.02.2012 г. по гр. дело № 1227/2011 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 81/07.07.2009 г. по търг. дело № 761/2008 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 105/30.06.2011 г. по търг. дело № 944/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 504/26.07.2010 г. по гр. дело № 420/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 45/25.01.2002 г. по гр. дело № 1491/2001 г. на ВКС, решение № 677/09.07.2001 г. по гр. дело № 1917/2000 г. на ВКС, решение № 333/19.10.2012 г. по гр. дело № 955/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 34/17.02.2014 г. по гр. дело № 2586/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 213/06.01.2017 г. по гр. дело № 5864/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 447/18.02.2014 г. по гр. дело № 2340/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като излага съображения за очевидна неправилност на обжалваната част от въззивното решение.
Съгласно трайно установената практика на ВКС (израз на която са и посочените от касатора, решение № 24/28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 213/06.01.2017 г. по гр. дело № 5864/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 38/27.02.2012 г. по гр. дело № 1227/2011 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 1/24.07.2012 г. по гр. дело № 777/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 504/26.07.2010 г. по гр. дело № 420/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), в мотивите към решението си съдът следва да обсъди всички допустими, събрани по делото доказателства, които са относими към установяването на правнорелевантните за спора факти, като конкретно при установяването на действително изявената воля в даден документ съгласно чл. 20 от ЗЗД, той следва да съобрази и прецени всички обстоятелства, които са от значение за изясняването на тълкуваното волеизявление, респ. – следва да обсъди и всички доказателства, установяващи тези обстоятелства, като ако не обсъди част от доказателствата или установените с тях обстоятелства, следва да изложи съображенията си за това.
В случая, за да отхвърли иска на жалбоподателя срещу ответника З. за разликата над сумата 2 322.02 лв. до сумата 7 922 лв., въззивният съд е приел, че ответникът З. е встъпил само в част от процесните задължения на ответника Ч. към касатора-ищец – тези за заплащането на извършения ремонт в процесния имот в размер 2 322.02 лв., но не и в задълженията за заплащане на топлинна енергия и на данъци и такси за имота. За да достигне до този извод, въззивният съд, в съответствие с посочената практика на ВКС, при тълкуването съгласно чл. 20 от ЗЗД на разписката, в която е обективирано волеизявлението на ответника З. за встъпването в дълг, е обсъдил не само съдържанието на самата разписка (съгласно която З. е поел задължението да заплати на ищеца разходи „за извършени ремонти“ в имота в размер 8 922 лв.), а и показанията на свидетеля – очевидец на подписването на разписката. В противоречие, обаче, със същата практика на ВКС, въззивният съд не е обсъдил изцяло тези свидетелски показания, като съгласно изричните оплаквания в касационната жалба, той не ги е обсъдил в частта, в която свидетелят заявил, че ответникът З. поискал от ищеца всички разписки за разходите, собственоръчно записал тези разходи на един лист, изчислил сумата от „осем хиляди деветстотин и някакви там пари“, казал, че няма проблем, че той е новият собственик и ще ги плати, написал разписката и я дал на касатора-ищец.
При наличието на това противоречие с практиката на ВКС, касационното обжалване по делото следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по уточнения и обобщен по-горе процесуалноправен въпрос – следва ли съдът, когато съгласно чл. 20 от ЗЗД тълкува действителната воля на страна в процеса, изразена в представен по делото документ, да обсъди в мотивите към решението си всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка, а ако изключва от преценката си част от тях – да изложи съображения за това.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 112 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 03.01.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 7790/2017 г. на Софийския градски съд, – в частта, с която искът на В. С. К. срещу К. С. З. е отхвърлен за разликата над сумата 2 322.02 лв. до сумата 7 922 лв., ведно със законната лихва от 29.04.2013 г. до пълното изплащане.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
УКАЗВА на жалбоподателя В. С. К. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 112 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: