О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1184
София, 23.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1812 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Д. К. и Е. Ч. Я., двамата, действащи чрез адв. А. А. Г., срещу въззивно решение № 1/08.01.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 521/2013 г.
Излагат оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение.
Насрещната страна К. Ж. К., действаща чрез адв. С. Л., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, съставът на Варненския апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, е уважил иска на К. К., предявен против Т. Д. К. и Е. Ч. Я., на осн. чл. 24 СК, като приел за недействителен по отношение на ищцата договора, с който съпругът й Т. К. продал на майка си Е. Я. недвижим имот, в режим на съпружеска имуществена общност.
За да постанови този резултат, съдът установил по делото, че Т. Д. К. и К. Ж. К. са съпрузи, сключили брак на 03.02.2005 год. През 2007 г., в условията на съпружеска имуществена общност, са придобили в собственост недвижим имот, находящ се н [населено място], [жк], бл. 10 вх. Г, ет.1 ап. 12. Със Заповед за незабавно изпълнение № 2040/ 25.02.2011 год., издадена по ч.гр. д. № 2698 по описа на ВРС за 2011 год., ХІV състав, е разпоредено длъжникът К. К. да заплати на кредитора Т. К. сумата от 100 000 евро, представляваща задължение по извънсъдебно споразумение от 23.07.2010 год., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 417 ГПК. По издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително, като изпълнението е насочено върху описания по-горе имот, който е изнесен на публична продан. С постановление за възлагане на недвжим имот от 04.05.2011 год., на Т. К., в качеството му на съпруг-недлъжник и на осн. чл. 501, ал. 1 ГПК, е възложена ? ид. ч. от имота. На 22.06.2012 г. той продал на майка си Е. Ч. Я. цялата недвижима вещ, като се легитимирал като собственик върху ? ид.ч. на основание прекратена с принудително изпълнение съпружеска имуществена общност и върху ? ид. ч., на основание публичната продан. Преди това, с определение № 1819/08.06.2011 год., постановено по ч.гр. дело № 823 по описа на Варненския окръжен съд, разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, като вместо него е постановено отхвърляне на молбата на Т. К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу съпругата К. К.. Издаденият изпълнителен лист е обезсилен.
Въззивният съд приел, че Т. К. е участвал в изпълнителния процес като взискател, поради което е невъзможно да се ползва от правата, предоставени за съпруга – недлъжник, който се явява процесуален субституент на длъжника – съпруг досежно защитата на притежавания в съпружеска имуществена общност имот. Постановлението за възлагане на имота от проданта е влязло в законна сила на 15.07.2011 год., което следва от комплексното, логическо и систематическо тълкуване на разпоредбите на нормите на чл. 496, ал. 2 и 3 ГПК. Съдът е намерил, че с обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, последното по право се прекратява – аргумент от чл. 433, т. 3 ГПК. Направен е извод, че с обратна сила са отпаднали и всички права, които взискателят е придобил в рамките на изпълнителния процес, в т. ч. и възлагането на недвижим имот. Съдът е приел, че с влизане в сила на определението, с което е обезсилен изпълнителния лист – 08.06.2011 г., купувачът по публичната загубил права върху получения имот. На 22.06.2014 г. К. не е можел да се легитимира като изключителен собственик на вещта, нито към тази дата е била прекратена съпружеската имуществена общност върху нея. Той се е разпоредил с цялата вещ в полза на майка си Е. Я., поради което и искът на съпругата му К. К. по чл. 24 СК е основателен. Изложени са още и съображения, че Т. К. не е трето за изпълнението лице, а и е несъвместимо сливането на качеството съпруг -взискател със съпруг – недлъжник, поради което не може да се ползва и от нормата на чл. 433, ал. 3 ГПК, която предвижда, че прекратяването на изпълнителното производство не засяга правата на третите лица.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните правни въпроси:
1. Подлежи ли на оспорване действителността на проданта, вън от хипотезите по чл. 496, ал. 3, изр. първо ГПК. Поддържа се противоречие на приетото от въззивната инстанция с разрешението, дадено в решение № 92/2010 г. на ВКС ІІ т.о., по т.д. № 645/2009 г.; определение № 115/2012 г. на ВКС ІІІ г.о. по гр.д. № 545/2012 г.; определение № 79/2013 г. на ВКС ІІІ г.о. на ВКС по ч.гр.. № 39/2013 г.; определение № 472/2008 г. на ВКС V г.о. по ч.гр.д. № 2228/2008 г.; определение № 663/2009 г. на ВКС ІІІ г.о. по ч.гр.д. № 557/2009 г., определение № 471/2012 г. на ВКС ІV г.о. по ч.гр.д. № 142/2012 г.; определение от 26.08.2011 г. по ч.гр.д. № 441/2011 г. на Варненския апелативен съд; решение от 08.03.2013 г. по гр.д. № 2574/2012 г. на Варненския районен съд;
2. От кой момент купувачът в съдебното изпълнение придобива правото на собственост, като се поддържа противоречие с решение № 365/2012 г. на ВКС І го. ВКС по гр.д. 17/2012 г.; решение І 414/2012 г. на І го. На ВКС по гр.д. № 222/12 г.; определение № 79/2013 г. на ВКС ІІІ г.о. по ч.гр.д. № 39/2013 г.; определение № 235/2013 г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д. 1638/2013 г.; определение № 275/2013 г. на ВКС І г.о. по гр.д. № 2640/2013 г.; определение № 471/2012 г. на ВКС ІV г.о. по ч.гр.д. № 142/2012 г.; решение от 08.03.2013 г. по гр.д. № 2574/2012 г. на Варненския районен съд;
3. Кое е основанието за принудителното изпълнение в производството по чл. 417 ГПК, трансформирано в исково по чл. 422 ГПК. Твърди се противоречие на постановеното от въззивния съд и приетото в решение № 152/2012 г. на ВКС ІІ т.о. по т.д. № 1058/2011 г.; решение № 246/2013 г. на ВКС 2 т.о. по т.д. № 1278/2011 г.; определение № 370:2013 г. на ВКС І т.о. по ч.т. д. № 2187/2013 г. и решение от 08.03.2013 г. по гр.д. № 2574/2012 г. на Варненския районен съд;
4. Допустимо ли е съвместяване на различни качества в съдебното изпълнение от взискател и купувач; взискател и съпруг-недлъжник; процесуален субституент ли е съпругът-недлъжник на съпруга-длъжник или упражнява свои самостоятелни права в изпълнителното производство. Поддържа се противоречие на приетото от въззивния съд с тълкуването, дадено с определение № 249:2012 г. на ВКС ІV ГО; решение № 524/2010 г. на ВКС ІV г.о. по гр.д. № 595/2010 г. и определение № 944/2012 г. на ВКС ІІ т.о. по ч.т.д. № 802/2012 г.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че с оглед коментара в изложението към всеки от поставените въпроси и мотивите на обжалваното решение, от повдигнатите въпроси са значение за постановения резултат, уточнени по следния начин: допустимо ли е инцидентно съдът да преценява дали обявеният в публичната продан купувач е собственик на възложения му недвижим имот; кога купувачът придобива право на собственост върху възложения му недвижим имот, ако постановлението за възлагане бъде обжалвано; за последиците от отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист върху извършена публична продан; за правното положение на съпруга-недлъжник в изпълнителния процес, когато изпълнението се насочва върху вещи в съпружеска общност и възможно ли е, когато той е взискател в изпълнителния процес, да се ползва от правата по чл. 503 и 505 ГПК.
Представените от касатора определения на състави на Върховния касационен съд и решения по чл. 303 ГПК не попадат в нито една от категориите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Касационните решения на тричленни състави на Върховния касационен съд не съдържат тълкуване точно по повдигнатите правни въпроси. Решението на Варненския районен съд по гр.д. № 2574/2012 г. е влязло в сила, поради пропускане на срока за обжалването му. В него съдът е разгледал същите правни проблеми, по идентичен казус, породен от същата заповед за незабавно изпълнение, в полза на Т. К. против К. К., във връзка с друг имот, продаден в изпълнителното производство от взискателя/съпруг-недлъжник/купувач по публичната продан – Т. К. на трето лице. Разрешението на въпросите във влязлото в сила решение е различно на това в обжалваното въззивно решение. Налице са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1/08.01.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 521/2013 г.
УКАЗВА на касатора Т. Д. К., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 940 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: