2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1251
гр. София, 22.11. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 442 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. С. срещу решение № 475/09.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1147/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. С него, като е потвърдено – в обжалваната пред въззивния съд част, решение № 116/28.07.2011 г. по гр. дело № 486/2010 г. на Свищовския районен съд, е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма] и [фирма], иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на учредената с нотариален акт № 25/09.06.2008 г., том VІ, рег. № 5684, н. дело № 434/2008 г. на нотариус Л. А., договорна ипотека върху апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ведно с принадлежностите му (подробно описани); в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответниците [фирма] и [фирма] не са подали отговори на касационната жалба в срока за това.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличие на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извежда материалноправният въпрос: възмезден ли е договорът за ипотека и следва ли в производството по иск по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на този договор да намери приложение правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, а именно – лицето, с което длъжникът е договарял, трябва ли също да е знаело за увреждането на кредитора-ищец (въпросът е уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 2, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
За да отхвърли предявения по делото иск по чл. 135 от ЗЗД, въззивният съд е приел следното: К.-ищец е кредитор на непарично вземане по отношение на ответното [фирма] по сключения между тях предварителен договор от 28.01.2008 г. за покупко-продажба на процесния недвижим имот (който е обявен за окончателен с необжалваната и влязла в сила част на първоинстанционното решение по делото). Това вземане е възникнало преди учредяването от [фирма] в полза на ответната [фирма] на атакуваната договорна ипотека, която е увреждаща кредитора-ищец. От друга страна, окръжният съд е приел, че договорната ипотека, чиято цел е да обезпечи договор за заем, е възмездна по своя характер, а с оглед на това – и че знанието за увреждането на кредитора-ищец трябва да е налице не само у ответното [фирма], но и по отношение на ответната [фирма]. Приел е също, че в тежест на касатора-ищец е да докаже такова знание у последния ответник, което трябва да е съществувало към момента на сключването на договорната ипотека, но по делото такова доказване не е проведено, въпреки указанията за това в доклада на районния съд, при разпределянето на доказателствената тежест.
При така изложените мотиви от въззивния съд, изведеният от касатора материалноправен въпрос несъмнено представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По този правен въпрос не е налице установена задължителна практика на ВКС – формирана по реда на чл. 290 – чл. 292 от ГПК, като създаването на такава практика би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на материалния закон – чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, във визирания във въпроса случай на атакуване на ипотека. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които този въпрос е спорен, според точния смисъл на тази разпоредба, респ. би допринесло и за развитието на правото.
С оглед на това, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос: възмезден ли е договорът за ипотека и следва ли в производството по иск по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на този договор да намери приложение правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, а именно – лицето, с което длъжникът е договарял, трябва ли също да е знаело за увреждането на кредитора-ищец.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 78.39 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 475/09.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1147/2011 г. на В. окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя И. Г. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 78.39 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.