2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр. София, 07 март 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3251 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото В. Б. С. срещу решение № 203/16.05.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 278/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното възивно решение, като е потвърдено решение № 44/16.02.2017 г. по гр. дело № 357/2016 г. на Велинградския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [община], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 371/23.02.2016 г. на кмета на ответната община; за възстановяване на жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност „директор социални услуги в общността” в ЦНСТДМУ-1; и за осъждане на ответната община да заплати на жалбоподателя сумата 2 504.30 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението през периода 23.02.2016 г. – 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните правни въпроси: 1) процесуално допустимо ли е в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, когато в уволнителната заповед изрично е посочено, че изменението на изискването за заемане на длъжността е прието с нова длъжностна характеристика, въззивният съд по свой почин, служебно да приеме, че изменението на изискванията е въведено с друг акт, а именно – с утвърдено ново щатно разписание; 2) процесуално допустимо ли е въззивният съд да възприеме посоченото в предходния въпрос и да обоснове решението си на него, без да има изрично въведено възражение на ответника в отговора му по чл. 131 от ГПК, че изменението на изискванията за заемане на длъжността е извършено посредством щатно разписание; без подобно възражение да е било включено в доклада по чл. 312, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК, изготвен от първоинстанционния съд, и без да е бил изготвен нов доклад или дадени указания на страните от въззивния съд, в които да е включено такова възражение; 3) при постановяване на решението си, въззивният съд обвързан ли е единствено с твърдените от страните факти, в частност – с възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба по реда на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК, или е свободен по собствена инициатива да изследва факти и да основава решението си върху такива, които ответната страна не е твърдяла, и за които не е възразила, без това да нарушава основните начала в правото, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ГПК; 4) при постановяване на решението си, длъжен ли е въззивният съд да изследва и обсъди всички възражения и доводи на страните, и да анализира всички събрани по делото доказателства; 5) в хипотезата на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, когато изискването за заемане на длъжността е въведено с длъжностно щатно разписание, следва ли същото да е влязло в сила преди връчване на уволнителната заповед, за да се прекрати законосъобразно трудовото правоотношение на посоченото основание; и 6) когато изменението на образователните изисквания за заемане на длъжността се въвежда единствено чрез промяна в щатно длъжностно разписание, а не с нормативен акт или с длъжностна характеристика, и без да е връчена такава на служителя, както и без да му е връчено предизвестие, за да е законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, следва ли уволняваният да бъде уведомен за извършените промени преди връчване на уволнителната заповед, поради обстоятелството, че те следват от акт, който не е достояние на работника, за разлика от длъжностната характеристика и нормативния акт; и следва ли в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение изрично да е посочено, че промяната е извършена с утвърдено ново щатно разписание. По отношение на първите пет правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие, както следва: първия въпрос – с решение № 99/05.04.2011 г. по гр. дело № 380/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, втория и третия въпрос – с решение № 290/11.07.2012 г. по гр. дело № 882/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 555/09.02.2012 г. по гр. дело № 1224/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 665/01.11.2010 г. по гр. дело № 242/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 129/29.06.2015 г. по гр. дело № 7040/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС и т. 4 от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; четвъртия въпрос – с решение № 60/05.06.2013 г. по гр. дело № 546/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 493/05.03.2013 г. по гр. дело № 236/2012 г. на I-во гр. отд. на ВКС, постановление № 1/10.11.1985 г. на Пленума на ВС (ППВС), ППВС № 1/13.07.1953 г. и ППВС № 7/27.12.1965 г.; и петия въпрос – с решение № 148/05.06.2013 г. по гр. дело № 515/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 183/25.06.2014 г. по гр. дело № 7042/2013 г. на III-то гр. отд. на ВКС. По отношение на последните два правни въпроса (по отношение на петия – при условията на евентуалност) жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа тези два въпроса, да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната [община] в отговора си излага становище и подробни съображения, че няма основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Последните два (петият и шестият) материалноправни въпроса в изложението на касатора не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая, тъй като не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са без значение за изхода на материалноправния спор по делото (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Това е така, защото тези два въпроса изхождат от постановката, че в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ актът на работодателя, с който са въведени новите изисквания за необходимо образование, на които не отговаря уволненият служител, е единствено щатно разписание, а в случая въззивният съд е приел за установено, че изискването за образование – висше (бакалавър) „социална педагогика“, на което не отговаря ищецът, който има висше икономическо образование, е въведено с два акта на ответната община-работодател – както с щатното разписание за месец февруари 2016 г., така и с длъжностната характеристика, изготвена през същия месец и връчена на ищеца на 23.02.2016 г., непосредствено преди да му е връчена заповедта за уволнение.
Отделно от горното, тези два материалноправни въпроса не са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях е налице задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. В посоченото от касатора и от въззивния съд, решение № 148/05.06.2013 г. по гр. дело № 515/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието, че новите изисквания за образование трябва да са въведени с нормативен акт, длъжностна характеристика или щатно разписание, като съответният акт (нормативен или такъв на работодателя) трябва да е влязъл в сила – да е породил правно действие към датата на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, за което никога не е и имало съмнение в съдебната практика. В решение № 215/08.07.2010 г. по гр. дело № 166/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието, че работодателят има задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение, с оглед съществуване на яснота за възложените трудови функции; както и че обхватът на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение. По-натам в същото решение е доразяснено, че задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника няма отношение към законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование, поради което фактът на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение. Без съмнение, същото следва да се приеме и по отношение на щатното разписание (за което работодателят поначало няма задължение да връчва на работника или служителя), както и по отношение на всеки друг писмен акт на работодателя – независимо как той е наименован (заповед, решение, вътрешен правилник и пр.), с който е въведено изискването за образование или професионална квалификация, на което уволненият работник или служител не отговаря. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с тази задължителна практика на ВКС, още повече, че въззивният съд е приел за установено (както вече беше посочено), че длъжностната характеристика е връчена на касатора-ищец непосредствено преди връчването на заповедта за уволнение. В тази връзка въззивният съд е приел и че заповедта за уволнение е надлежно мотивирана, тъй като в нея изрично е посочено нововъведеното (изменено) изискване на ответника-работодател за длъжността на касатора – висше образование (бакалавър) – „социална педагогика“, като същите обстоятелства са посочени и в съдържанието на реално връчената на 23.02.2016 г. на жалбоподателя-ищец длъжностна характеристика, както и в промененото щатно разписание за длъжността; съдът е приел и че по този начин заповедта за уволнение не препраща към друг документ, а самата заповед възпроизвежда изменените изисквания. Тези изводи на въззивния съд относно мотивирането на процесната заповед за уволнение (предвид края на шестия въпрос в изложението на касатора), също са в пълно съответствие с трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК и намерила израз в решение № 215/08.07.2010 г. по гр. дело № 166/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС (цитираното по-горе), решение № 295/29.03.2017 г. по гр. дело № 1178/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС (на което се е позовал въззивният съд), решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 616/02.11.2010 г. по гр. дело № 1042/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 99/05.04.2011 г. по гр. дело № 380/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС (посочено от касатора) и др., съгласно които, обстоятелствата, които следва да са посочени в заповедта за уволнение, които следва да са известни на уволнения работник или служител, и които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, са въведените от работодателя изисквания за образование и/или професионална квалификация, и дали отговоря на тях уволненият работник или служител. Предвид обективния характер на тези обстоятелства, е очевидно и че в заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е достатъчно да са посочени самите нови (изменени) изисквания, без да е необходимо за законосъобразността на уволнението да е посочен нормативният акт и/или актът на работодателя, с който те са въведени.
От горното ясно следва и че когато новите (изменени) изисквания са въведени с акт на работодателя (длъжностна характеристика, щатно разписание, заповед, решение, вътрешен правилник и пр.), този писмен акт на работодателя е писмено доказателство за изменените изисквания, а не релевантно за спора за законосъобразността на уволнението обстоятелство, което да следва да е изрично посочено в заповедта за уволнение, респ. – в исковата молба, в отговора на последната и в доклада на съда по делото; достатъчно е такова писмено доказателства да е своевременно представено по делото, за да бъде обсъдено от съда в производството по чл. 344, ал. 1 от КТ. При формулировката на първите три процесуалноправни въпроса, от страна на касатора не е направено това разграничение между подлежащ на установяване факт по делото и писмено доказателство за установяване на такъв правнорелевантен факт. Както вече беше посочено, в случая въззивният съд е приел, че уволнението на касатора-ищец е законосъобразно извършено, тъй като той има висше икономическо образование и не отговаря на новото (изменено) изискване за образование за длъжността му, а именно – висше образование (бакалавър) по специалност „социална педагогика“, което е въведено от ответната община-работодател както с щатното разписание за месец февруари 2016 г., така и с длъжностната характеристика, изготвена през същия месец и връчена на ищеца на 23.02.2016 г., непосредствено преди да му е връчена заповедта за уволнение. Тези решаващи мотиви за изхода на делото, с които въззивният съд е отговорил на всички основни и своевременно въведени доводи и възражения на страните, въз основа преценката на своевременно представените писмени доказателства по делото, не са в противоречие с никой от актовете на ВКС и ВС, посочени от касатора във връзка с първите четири процесуалноправни въпроса в изложението му, а напротив – в пълно съответствие са с тях, предвид разясненото по-горе с цитираната практика на ВКС по двата материалноправни въпроса. Отделно от това, първите три процесуалноправни въпроса, също са и некоректно формулирани, тъй като и те изхождат от постановката, че въззивният съд е приел за установено, че новите изисквания за образование за длъжността на ищеца са въведени единствено с щатно разписание, а не както е приел съдът – и с връчената на ищеца длъжностна характеристика. Предвид това и тези три процесуалноправни въпроса не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. В тази връзка следва да се отбележи и (както неведнъж е разяснявано в определения по чл. 288 от ГПК), че несъгласието на касатора с фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, дори когато това несъгласие е изразено под формата на правни въпроси в изложението към касационната жалба, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване, тъй като основанията за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от основанията за касационно обжалване (касационните основания, оплакванията за неправилност) по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Независимо от изхода на делото в касационното производство, на ответната община не се дължат разноски за настоящата инстанция, каквито тя претендира, тъй като не са представени доказателства и не се установява тя да е направила такива разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 203/16.05.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 278/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: