2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр. София, 04 юни 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 125 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на ищеца С. З. Г. и касационна жалба на ответника П. срещу решение № 1988/25.08.2017 г., постановено по гр. дело № 359/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 8980/12.12.2016 г. по гр. дело № 755/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), ответната П. е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, следните суми: сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.09.2015 г. до окончателното ? изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени пряко и непосредствено от обвинение в извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 9, във вр. с чл. 115, с чл. 20, ал. 2 и с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лв.; както и сумата 797 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза в размер на законната лихва върху сумата 2 000 лв. за периода 15.04.2008 г. – 23.09.2014 г.; в тежест на ответника са възложени и разноски по делото.
Ищецът обжалва въззивното решение в отхвърлителната, а ответникът – в осъдителната част относно обезщетението за неимуществени вреди.
Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащите на касационно обжалване части от въззивното решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост при определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, т.е. – навеждат се касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът не е подал отговор на касационната жалба на ищеца. В подадения от последния отговор, се излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на ответника, както и за неоснователност на тази жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли е съдът при определяне размера на неимуществените вреди да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства по делото, във връзка с точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД; и 2) длъжен ли е съдът да приложи максимално точно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. По отношение на първия правен въпрос касаторът-ищец навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.; а по отношение на втория въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като поддържа, че по него е налице противоречива съдебна практика – обжалваното въззивно решение и влезлите в сила: решение № 442/04.10.2011 г. по възз. гр. дело № 550/2011 г. на Пловдивския апелативен съд и решение № 322/27.03.2008 г. по гр. дело № 1726/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответника, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД; 2) относно имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, определянето на които следва да се извърши от съда с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконното обвинение; и 3) относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице – как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща чл. 4 от ЗОДОВ. По отношение на първите два въпроса жалбоподателят-ответник навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие, както следва: първия въпрос – с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., а втория въпрос – с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на третия правен въпрос касаторът-ответник навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като поддържа, че по него е налице противоречива съдебна практика – обжалваното въззивно решение и влезлите в сила: решение № 200/16.06.2016 г. по гр. дело № 1019/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 229/15.07.2013 г. по гр. дело № 1179/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 63/18.03.2016 г. по гр. дело № 5124/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (в тази връзка се сочи и решение № 46/07.06.2013 г. по възз. гр. дело № 102/2013 г. на Бургаския апелативен съд, но препис от него, респ. – и доказателства за влизането му в сила, не са представени).
Вторият правен въпрос, формулиран от ответника – относно имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, очевидно няма никакво отношение към обжалваната и от двамата касатори част от въззивното решение, постановена по иска за обезщетение на процесните неимуществени вреди, поради което този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая.
Обобщени и уточнени (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), останалите посочени и от двете страни правни въпроси, които почти се припокриват по съдържание, се свеждат до един, по-общо формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.
За да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е посочил в мотивите към обжалваното решение, че е отчел следните установени по делото обстоятелства: Двете престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9 от НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, 5 и 6 от НК, за които ответната П. е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца, са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно: убийство на повече от едно лице, извършено предумишлено, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост, както и придобиване, съхраняване и държане без надлежно разрешение на 1.437 гр. марихуана. Наказателното производство срещу ищеца е продължило 10 години, 1 месец и 12 дни, като в продължение на 32 месеца по отношение на него е била взета най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража, заменена за период от 1 година с домашен арест, което е влошило психическото му състояние и физическото му здраве и се е отразило негативно на социалния му живот. Ищецът е бил негативно повлиян и от ограничаващата го забрана за напускане пределите на страната за период над 3 години и 3 месеца след отмяната на мярката „задържане под стража“. Широкото разгласяване в печата и средствата за масова информация на повдигнатите и поддържани срещу ищеца обвинения е накърнило честта и достойнството му. Съдът е посочил, че настъпилото влошаване на психическото и здравословното състояние на ищеца, увреждането на личния му и социален живот подлежат на обезщетяване, както и че съобразявайки се с обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, освен горните обстоятелства, взема предвид и следните, релевантни за размера на обезщетението обстоятелства: възрастта на ищеца, който към момента на влизане в сила на оправдателната присъда е навършил 31 години, както и обществено-икономическите условия в страната към същия момент.
Настоящият съдебен състав намира, че излагайки горните мотиви относно определянето размера на присъденото по делото обезщетение за неимуществени вреди, апелативният съд е разрешил изведения от страните (обобщен и уточнен от съда) правен въпрос, в противоречие с т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. В тази задължителна практика на ВС и ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценката относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. В случая, макар да ги е установил по делото, въззивният съд не е обсъдил всички конкретни обстоятелства, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, както и не е посочил какво е значението на взетите предвид от него обстоятелства при определянето на този размер – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне по жалбите и на двете страни по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Ответната П. не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл – ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1988/25.08.2017 г., постановено по гр. дело № 359/2017 г. на С. апелативен съд, – в частта, постановена по иска за обезщетение на неимуществени вреди, и относно разноските по делото.
В останалата част, постановена по иска за обезщетение на имуществени вреди, въззивното решение не е обжалвано.
УКАЗВА на жалбоподателя-ищец С. З. Г. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: