О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
С., 18.06. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 49 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу въззивно решение № 196/25.10.2011 г. на Ямболския окръжен съд по въззивно гр.д. № 342/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна В. Й. Т. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима в частта й срещу въззивното решение, постановено по иска с правно осн. чл. 215 КТ, който е с цена 57,70 лв. и не се намира във връзка на преюдициалност или друга обусловеност с решението по исковете с правно осн .чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В тази част касационната жалба следва да се върне, на осн .чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, а образуваното по нея касационно производство – да бъде прекратено.
В останалата част, касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е от категорията съдебни актове, за които няма ограничение за касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 е обусловен и свързан с решението по иска за отмяна на уволнението, поради което, щом е предявен и съответно обжалван заедно с него, цената на търсеното обезщетение за принудителна безработица, е без значение за допустимостта на касационната жалба в тази й част.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Ямболски районен съд, е уважил претенциите.
Установено е по делото, че В. Т. е заемала длъжността „контрольор качество”. Уволнена е по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества. Заповедта е мотивирана с неизпълнение преките нареждания на ръководителя и влиза в противоречия и конфликт с ръководството на работното си място.
Съдът установил, че съгласно длъжностната характеристиката на длъжността, изпълнявана от Т., се изисквало способност за работа с хора, комуникативни способности, работа в екип.
Прието е, че ако уволнението й заради това, че не притежава описаните по-горе качества, в заповедта това е трябвало конкретно да се запише; влизането в противоречие и конфликти е нещо различно и освен това сочи евентуално на нарушение на трудовата дисциплина и уволнението следва да е на друго основание.
В изложението към касационната жалба е повдигнат въпроса дали липсата на качества по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ може да се изразява в липсата както на професионални, така и на личностни качества, необходими за ефективно и резултатно изпълнение на конкретно възложената работа.
Той е от значение за постановения резултат, но не е налице твърдяното противоречие с цитираното Р-501-1998-ІІІ ГО ВКС и Р-169-2010-ІV ГО ВКС. Въззивната инстанция е отговорила също утвърдително на поставения правен въпрос, както и съдебните състави в цитираните съдебни актове. Съображенията да се приеме заповедта за незаконосъбразна са други.
Следващите два правни въпроса /уточнени от съда/ са, възможно ли е фактите и обстоятелствата, изложени в заповедта за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ да сочат на извършени дисциплинарни нарушения и на липса на качества у работника или служителя и това прави ли уволнението незаконно на формално основание; лисващите качества трябва ли да са изложени изрично в заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ или е достатъчно да се посочат обстоятелства, които сочат на тази липса. Разрешението, дадено в обжалваното решение противоречи на възприетото в Р-3010-2011-ІV ГО ВКС, което сочи на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ следва да се допусне.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу въззивно решение № 196/25.10.2011 г. на Ямболския окръжен съд по въззивно гр.д. № 342/2011 г. в частта по иска с правно осн. чл. 215 КТ, който е с цена 57,70 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по касационно гр.д. № 49/2012 г. в тази му част.
Определението по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 196/25.10.2011 г. на Ямболския окръжен съд по въззивно гр.д. № 342/2011 г. в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и лихвата за забава върху главниците по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, разноските по делото и дължимата държавна такса.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 110 лв., като в същия срок представи в деловодството на съда или изпрати по пощата доказателства за внасянето й по сметка на Върховен касационен съд. При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на определението по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и при представяне в срок на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: