2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1383
гр. София, 03.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4842 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ц. срещу решение № 4266/18.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 10665/2014 г. на Софийския градски съд. Въззивното решение е обжалвано само в частта, с която на основание чл. 57, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, изр. 1 и с чл. 56, ал. 5 от СК, жалбоподателката е осъдена да заплаща на П. Б. Ц. месечен наем в размер 250 лв. за ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ап. 67, считано от влизане в сила на решението в частта за ползването на семейното жилище. С необжалваната част от въззивното решение е потвърдено постановеното между страните бракоразводно решение № III-89-79/17.04.2014 г. по гр. дело № 15709/2013 г. на Софийския районен съд – в частта относно вината и ползването на семейното жилище.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от решението на въззивния съд и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за недопустимост и за неправилност на обжалваната част от решението – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателката, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен процесуалноправният въпрос – до кой момент от развитието на брачното дело е допустимо страната да направи искане за заплащане на наем за ползването на семейното жилище от другата страна (въпросът е уточнен от състава на ВКС съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба П. Б. Ц., в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че горният процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; излага и доводи за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд е разрешил изведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, като в мотивите към обжалваната част от решението си е приел, че законът – чл. 57, ал. 2 от СК позволява всеки от съпрузите да поиска от съда да определи размера на наема с решението за развод; че за това е необходимо изрично искане, което може да бъде направено писмено или устно пред съда; че тази претенция не представлява отделен иск, поради което съгласно чл. 322, ал. 1 от ГПК тя може да бъде надлежно заявена до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. По тези съображения градският съд е намерил, че претенцията на ответника по касационната жалба е надлежно въведена в процеса с подадената от него въззивна жалба и че съдът дължи произнасяне по нея.
Сочената от жалбоподателката, т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС е посветена на преклудирането на възраженията на ответника срещу иска, поради което тя няма никакво отношение към претенцията за заплащане на наем за ползването на семейното жилище по чл. 57, ал. 2 от СК, респ. – не е относима нито към изведения процесуалноправен въпрос, нито към разрешението на същия, което е възприето от въззивния съд. Този процесуалноправен въпрос не е пряко свързан и с приложение на императивна материалноправна норма, нито пък е налице хипотеза, в която съдът да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родени от брака ненавършили пълнолетие деца, поради което никакво отношение в случая няма и сочената от ответника по касационната жалба, т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна, изведеният от страна на жалбоподателката процесуалноправен въпрос е свързан с касационната проверка относно процесуалната допустимост на обжалваната част от въззивното решение. Поради това, макар жалбоподателката да не се позовава на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съгласно т. 1, изр. 4 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне именно в тази хипотеза, тъй като по този процесуалноправен въпрос няма установена задължителна практика на ВКС и той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В заключение, касационното обжалване следва да бъде допуснато с оглед проверка процесуалната допустимост на обжалваната част от въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по процесуалноправния въпрос – до кой момент от развитието на брачното дело е допустимо страната да направи искане за заплащане на наем за ползването на семейното жилище от другата страна.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 180 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4266/18.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 10665/2014 г. на Софийския градски съд – в частта, с която на основание чл. 57, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, изр. 1 и с чл. 56, ал. 5 от СК, Д. К. Ц. е осъдена да заплаща на П. Б. Ц. месечен наем в размер 250 лв. за ползването на семейното жилище;
УКАЗВА на жалбоподателката Д. К. Ц. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 180 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната ? жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.