О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
София, 26.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2324 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. М. Г., чрез адв. В. Т. от Софийска адвокатска колегия, срещу въззивно решение № 1181/23.02.2017 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 8027/2016 г. в частта, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., ведно с компенсаторна лихва, считано от 23.05.2011 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По същество единственото му оплакване е за занижен размер на присъденото обезщетение
Насрещната страна – П. на Р.Б. не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Софийски районен съд е осъдил П. на Р. Б. да заплати на С. М. Г. сумата от 2 000 лв., обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по н.о.х.д. № 2231/2007 г.по описа на СРС, НО, 7 състав, както и компенсаторна лихва върху главницата, считано от 23.05.2011 г. до окончателното издължаване. Отхвърлил иска за разликата над 2 000 лв.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че с постановление за привличане на обвиняем от 10.01.2007 г. по досъдебно производство № 3М 3071/2006 г. по описа на 02 Р. – СДВР, пр.пр. № 51009/2006 г, по описа на СРП, С. М. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 НК.
С присъда от 11.05.2009 г., постановена от СРС по н.о.х.д.№ 2231/2007 г., влязла в сила на 27.05.2009 г., той е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. През процесния период С. Г. бил 22-23 годишен и страдал от наркотична зависимост. Наказателното преследване е станало достояние на колегите му. Той напуснал работа, за да се лекува от наркотичната си зависимост, а впоследствие отново постъпил на работа при същия работодател. Съдът, също така, приел, че в резултат на обвинението Г. изпитал напрегнатост, тревожност, дезадаптивно поведение, потиснато настроение, изживял е негативни емоции.
Софийски градски съд е взел предвид, че не наказателното преследване е повлияло на наркотичната зависимост на незаконно обвинения. По време на наказателното преследване той отишъл да се лекува в комуна в Италия, поради което не се явявал в откритите заседания в съдебната фаза на наказателното производство и поведението му станало причина за многократното отлагане на делото, което обусловило и продължителността му. Едва по-късно майката на С. М. Г. уведомила съда, че синът ? е в чужбина за лечение. Поведението на подсъдимия ? предизвикало промяна на мярката за неотклонение от подписка в задържане под стража, което обстоятелство обаче нямало съществено значение по отношение на предявената претенция, тъй като мярката така и не бил изпълнена поради отсъствието му.
Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията си на инстанция по същество, приел, че фактическата обстановка по делото не е била изцяло изяснена и, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е събрал служебно доказателства относно водените и приключили досъдебни и съдебни наказателни дела против С. М. Г.. Въз основа на така събраните нови доказателства, приел за установено, че той е получил обезщетение във връзка 3М № 1835/2006 г. по описа на 09 РПУ, СДП, пр.преписка № 32036/06 г., приключили с произнесена оправдателна присъда по н.о.х.д. № 1411/2007 г., СРС, 8 с-в, по гр.д. № 5230/2014 г. по описа на СГС; във вр. с досъдебно производство № 2087/2006 г. по описа на 02 РПУ, СДВР, пр. преписка № 36777/2006 г. на СРП – по гр.д. № 11460/2015 г. по описа на СГС – 2 000 лв.; оправдателна присъда по н.о.х.д. № 1518/2007 г. по описа на СРС, НО, 2 с-в – възз.гр.д. №1618/2016 г. по описа на СГС – 2 000 лв., както и възз.гр.д. № 3716/2016 г. по описа на СГС, което към момента на постановяване на въззивното репшение е било обявено за решаване. Макар П. на Р. Б. редовно в срока по чл. 131 ГПК да е навела доводи за проведените няколко наказателни преследвания срещу С. М. Г. в процесния период, при постановяване на решението си първостепенният съд не е отчел правните последици на тези обстоятелства. При така установеното съдът направил извод, че безспорно, от образуваните други преписки и наказателно преследване, Г. също изпитвал притеснения, страх и неудобства.
При тези факти, Софийски градски съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: причинени са неимуществени вреди и те са възникнали в резултат от необоснованото въздействие върху правната сфера на лицето. За да определи размера на справедливото обезщетение е съобразил е тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността и периода на наказателното производство /около 2 години/, степента и интензитета на конкретните емоционални страдания и продължителността им. Взел е предвид, че прокурорът не е поддържал обвинението пред първа инстанция, а оправдателната присъда не е била протестирана.
Изложените съображения са обусловили крайния извод на въззивния съд, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на С. М. Г. вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, по което е оправдан, е в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва считано от 23.05.2011 г., присъдена съобразно уваженото от първостепенния съд и влязло в сила възражение за погасяването по давност.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК (преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) със следните правни въпроси: как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата; допустимо ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, когато липсва съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото.
Въпросите са от значение за постановения резултат и са включени в предмета на делото, като се установява поддържаното противоречие с посочените от касатора съдебни актове (с изключение на посоченото определение на ВКС, което е по чл. 288 ГПк и не съставлява съдебна практика нито по т. 1, нито по т. 2 на чл. 280, ал. 1, ГПК в редакцията до изм. ДВ бр. 86/2017 г., както изрично е изяснено в ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС).
Касаторът е поставил още и въпросът: от значение ли е при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди причината, поради която е налице по-голямо продължителност на воденото наказателно производство и следва ли същата да бъде вменена във вина на ищеца, чрез приложение на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ при наличието на здравословни проблеми, станали причина за неявяването му в съдебно заседание. Счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице поддържаното основание. Няма никакво съмнение в теорията и съдебната практика, че е без значение за приложението на чл. 51 ЗЗД дали пострадалият е действал виновно или не, щом с негови действия е допринесъл за увреждането. Този принцип е относим и към чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
В заключение, следва да се допусне касационно обжалване по въпросите: как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и в кои случаи въззивният съд може служебно да събира нови доказателства във въззивна инстанция (обобщен и уточнен от състава на ВКС).
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1181/23.02.2017 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 8027/2016 г. в частта, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., ведно с компенсаторна лихва, считано от 23.05.2011 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 05,00 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: