Р Е Ш Е Н И Е
№ 328
гр.София, 15.05.2014г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 805/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Р. А. С. чрез адв. С. М. от АК – К. срещу въззивно решение от 10.05.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 851/2011 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 628/16.05.2013 г. по въпроса за допустимостта да се събират нови доказателства от въззивната инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор:
При действието на ГПК от 2007 г., във въззивното производство е възможно посочването и събирането не на всички допустими, относими и необходими доказателствени средства, а само на тези, които, въпреки проявената добросъвестност от страната не са събрани от първата инстанция. Това са новооткритите, нововъзникналите доказателства за твърдяни обстоятелства, както и всички допустими и необходими доказателства за установяване на новооткрити и нововъзникнали релевантни факти и обстоятелства, също и непосочените и несъбрани доказателства поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция.
Възможностите за посочване, допускане и събиране на посочените доказателства са в зависимост от стадия на развитие на въззивното производство.
До срока за подаване на въззивна жалба за въззивника, съответно до срока за отговор на въззивната жалба за въззиваемата страна е допустимо да се сочат, допускат и събират всички допустими и необходими, които се отнасят за обстоятелствата, настъпили след приключването на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора, както и за обстоятелства, които макар и да са се осъществили по-рано, са открити в същия период – новооткритите обстоятелства. Следва преди това, да са установени причините, които са попречили да бъдат посочени своевременно новооткритите факти с правно значение и съдът да приеме, че страната е добросъвестна и е положила дължимата грижа при водене на делото.
В посочения срок е допустимо събиране на допустимите, относими и необходими доказателства, с които страните са се сдобили след приключването на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора – новооткрити и съответно всички доказателства за проверка на така допуснатите. Относно допускането на новооткритите доказателства също има изискване, преди това, страната да установи причините, които са попречили да бъдат посочени своевременно.
В същия срок е допустимо събиране на доказателства, които не са били посочени, съответно представени от страните, както и посочените, но недопуснати в резултат на процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция.
Ако страната е пропуснала да заяви обстоятелство или да посочи доказателство поради собственото си поведение, тя не може да поправи собственото си бездействие във въззивното производство.
След срока за подаване на въззивна жалба и отговор на въззивната жалба, до приключване на поредното съдебно заседание, но не по-късно от даване ход на устните прения, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, само, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят в този период. Ограничението е и до въззиваемия. Страните могат да твърдят обстоятелства, които са възникнали след подаването на жалбата или след изтичането на срока за отговор, както и да сочат и представят доказателства за тях. Такова е разрешението и, когато изискуемостта настъпва във въззивното производство.
От подаване на въззивната жалба, до даване ход на устните състезания, страните могат да сочат и представят доказателства, които имат отношение за валидността на първоинстанционното решение, за допустимостта му в обжалваната част, за допустимостта само на въззивното производство, за правилността на обжалваното решение, когато това следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, (напр. искове за поставяне под запрещение, защита интереса на деца и пр.).
Свидетели, които вече са разпитани от първата инстанция, е допустимо да се изслушат и във въззивното производство, ако установяват нововъзникнали или новоузнати обстоятелства – според разясненията, дадени по-горе за отделните стадии на въззивния процес. В хипотезата на чл. 267, ал. 2 ГПК свидетелите могат да бъдат преразпитани от въззивната инстанция и по нейно усмотрение – ако съдът прецени, че има нужда от непосредствени впечатления, за отстраняване на неясноти в записаните показания, и ако в хипотеза на чл. 174 ГПК въззивният съдът е постанови извършване на очна ставка между свидетели или между свидетел и страните.
По касационните оплаквания:
Касаторът Р. С. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и уважаване на исковете с присъждане на съдебноделоводни разноски по делото.
Ответникът по касация Д. В. Л. е отговорила чрез адв. К. П. Р., че жалбата е неоснователана, като е препратил към доводите, изложени пред двете инстанции и във въззивната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира следното:
Предявени са искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на прехвърления имот, след разваляне на сделката.
Въззивният съд, като отменил решението на първата инстанция, отхвърлил исковете, като приел, че е налице изпълнение от страна на приобретателите по договора. Изложил съображения, че свидетелите, върху чийто показания първостепенния съд изградил своите фактически изводи, са предубедени, не са резултат на непосредствени впечатления и противоречат на показанията на свидетелите, разпитани от въззивната инстанция. От анализа на последните въззивният съд приел, че приобретателят Д. Л.а изпълнявала договора, тъй като приготвяла храна и е носела същата в дома на прехвърлителя, посещавала го в болница и плащала сметките за електрическа енергия и таксата за кабелна телевизия.
Кюстендилският окръжен съд е допуснал до разпит трима свидетели, поискани от въззивника Д. В. Л. /ответник по иска/ и именно върху техните показания, е изградил своите фактически и правни заключения, довели до промяна в резултата и отхвърляне на исковете. Доказателствата са допуснати и събрани във въззивната инстанция поради това, че въззивният съд е оставил по своя преценка производството по делото без движение, защото е намерил за нередовна исковата молба по иска с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД – неуточнен бил обекта, чието връщане се желае. Събраните доказателства, които са и обсъдени във въззивното решение обаче, са само във връзка с изпълнението на приобретателите по алеаторния договор, т.е. по иска с правно осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по който исковата молба не е била нередовна. Следователно доказателствата във въззивната инстанция са събрани в нарушение на чл. 266 ГПК, като приетото от въззивната инстанция противоречи на разясненията, дадени по-горе в отговора по чл. 290 ГПК. Част от свидетелите вече са били разпитани и от първата инстанция за същите обстоятелства, но въззивният съд не се е обосновал с чл. 267, ал. 2 ГПК, нито има обективни данни, сочещи на фактическия състав на цитираната разпоредба.
Не е било необходимо, също така, оставяне без движение на исковата молба в частта й по чл. 55 ЗЗД. Предметът на претенцията в случая е ясна – връщане на вещта, прехвърлена по договора, след развалянето му. Въпрос на правен резултат е дали съдът ще присъди връщане на вещта, съответно същата като вид и обем. При разваляне на договора поради неизпълнение от длъжника-приобретател, възниква задължение за връщане на даденото, тъй като при обратното действие даденото остава без основание.
При всички хипотеза на неоснователно обогатяване, получената без основание вещ, по правило следва да бъде върната в натура на лицето, чиято имуществена сфера се е обеднила в резултат на отнемането й. Ако подлежащата на връщане вещ погине или получателят я е отчуждил или изразходвал, се дължи стойностното й възстановяване. Според добросъвестността на неоснователно обогатилия се (знанието, че държи вещта без основание), той дължи действителната й стойност или получената цена, ако е по-висока (чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД), съответно само онова, от което се е възползвал с изключение на плодовете (чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Ако по отношение на подлежащата на връщане вещ е налице приращение или присъединяване към друга вещ, следва да се изхожда от относителната самостоятелност на първоначалната вещ, съответно възможно ли е нейното отделяне. Така например, ако следва да бъде върнат недвижим имот, който междувременно е бил пристроен, или надстроен, на възстановяване подлежи запазената част, а правното положение на пристроеното, или надстроеното зависи от това дали е самостоятелен обект, или се присъединява към реституираната част.
В заключение, въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 266 и чл. 267, ал. 2 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд следва да се произнесе по материално правния спор, тъй като не се налага повтаряне или идършване на нови съдопроизводствени действия – арг. чл. 293, ал. 3 ГПК.
Между страните не е спорно, че Р. А. С. е прехвърлила на сина си И. Л., по време на брака му с Д. В. И. – Л., както и на дъщеря си Роза А. Г. и съпруга й И. С. Г., конкретно индивидуализирани вещни права върху свой недвижим имот, описани в нотариален акт № 48/03.02.1974 г. на районния съдия в РС – Кюстендил. Приобретателите са поели задължение към Р. С. да я гледат докато е жива, да осигуряват жилище, отопление и осветление и да полагат към нея всички грижи, от каквито има нуждаещият се стар човек, а при нужда, да й осигуряват материална издръжка, а в случай на смърт, да я погребат според съществуващия обичай.
И. Л. е починал на 16.09.2010 г. и е оставил за свои законни наследници преживялата съпруга Д. В. И. – Л. и дъщеря И. И. Н..
Преди това, И. Л. бил на лечение в МБАЛ [фирма], [населено място], в отделение «ОРАЛИЛ». По същото време, в отделението била и майка му – ищцата Р. С., която претърпяла оперативна интервенция и престояла в болничното заведение в периода 26.08.2010 г. – 31.10.2010 г. След изписването, известно време била трудно подвижна и можела да се разхожда само с придружител. Смъртта на сина И. Л. бил укриван известно време от Р. С. по настояване на дъщерята Р. Г., както се установява от свидетелските показания, а и от признанията на самата Р. С. в исковата й молба.
Свидетелите Л. Я., А. С., А. Й., Р. М., както и Е. С. не са виждали снахата Д. И. – Л. да посещава Р. С. в болницата, нито след това; имат лични впечатления за помощ и гледане, оказвани й от дъщерята Р. Г. и нейния съпруг.
Ответницата Д. И. – Л. е медицинска сестра в МБАЛ [фирма], [населено място]. Н. Д., нейна колега, свидетелства за няколко случая, в които Д. Илиева е идвала в реанимацията на болницата, за да се интересува за състоянието на Р. С.
Според свидетелите Е. М., Р. А., С. Л. и И. Н., ответницата Д. И. – Л.е помагала в домакинството, набавянето и приготвянето на храна на свекърва си Р. С. и след изписването й от болница.
Е. С. (дъщеря на Р. Г.) и И. Н. (дъщеря на Д. И.), двете внучки на Р. С. установяват, че ищцата, семейството на дъщеря й Р. Г. и снахата Д. И. са посрещнали заедно Новата 2011 г., което е около три месеца след смъртта на И. Л. и около три месеца преди предявяване на иска.
Показанията на двете свидетелки съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, но ги кредитира изцяло в тази им част, тъй като напълно се припокриват, а и се потвърждават от други свидетели.
В останалата им част, съдът не ги кредитира, като предубедени и заинтересовани от изхода по спора. Установява се и противоречия между изнесеното от Е. С., че баба й Р. С. била изгонена от И. Л. и принудена да живее в лятна кухня и твърденията на самата ищца, че до смъртта си, синът И. Л. е изпълнявал изцяло и в пълен обем задълженията си по алеаторния договор. Показанията на свидетелката Е. С., че нейните родители залащат въглищата, с които Р. С. се отоплява, противоречат на установеното от удостоверение изх. № АД 0301-023/23.03.2011 г. на Дирекция «СП», [населено място], че въглищата са закупени с предоставена целева социална помощ на Р. С..
След подаване на исковата молба, Д. Илиева-Лазарова е изпратила пет записа от по 60 лв. на Р. С., като няма данни, последната да е приела сумите.
Показанията на първата група свидетели сочи на полагани грижи и давана издръжка на Р. С. от страна на дъщерята Роза Г. и нейния съпруг, но не изключват възможността в грижите и издръжката да участвала и Д. И.-Л. Втората група свидетели сочат на изпълнение по договора от страна на последната, но не и, че то е било ежедневно и в пълен обем, с оглед конкретните нужди на Р. С..
При така предявения иск, в тежест на ответника – приобретател по алеаторния договор, е да установи по пътя на пълно главно доказване, че е изпълнявал ежедневно и пълно задълженията да гледа и издържа прехвърлителя. За да постигне тази цел, доказването му трябва да бъде пълно и главно – да формира сигурно убеждение у съда в осъществяването на фактите, сочещи на точно изпълнение.
В същото време, според съдържанието на алеаторния договор, Р. А. Г., И. С. Г., И. А. Л. и Д. В. Лазарова са поели общо задължение към прехвърлителя Р. С. да я гледат и издържат; разпределение на конкретни, дължими към Р. С. престации от всеки приобретател не е извършено в договора. Прехвърлителят е приел задължението да бъде изпълнявано от няколко лица, с което по същество изисква от длъжниците пълно и точно да престират, но не едновременно и заедно. Следователно всички приобретатели отговарят солидарно за пълното и точно изпълнение на поетите задължения. Ако на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, но от част от длъжниците, пълното или неточно изпълнение от останалите длъжници, не може да доведе до разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на непрестиралите длъжници. Дължимата престация по своя характер е неделима и, поради това, задължението на множеството длъжници по алеаторния договор е също неделимо съгласно чл.128, ал.1 ЗЗД. Точното изпълнение от изправния длъжник освобождава изцяло останалите съдлъжници от престиране на същото задължение.
В случая, кредиторът Р. С. в исковата си молба, както и в обясненията й по чл. 176 ГПК признава, че получава цялостно изпълнение по алеаторния договор – до смъртта на сина И. Л. – от него, дъщерята Р.Г. и зетя И. Г., а след 16.09.2010 г., само от последните двама. От гласните доказателсва също се установява, че Р. С. получава ежедневна грижа, помощ и съдействие, като всеки от свидетелите сочи на различно по вид и обем изпълнение, предоставено от различните длъжници.
При установените договорни отношения и събраните доказателства следва да се приеме, че кредиторският интерес на Р. С. е задоволен, като е без значение кой от длъжниците е престирал пълно и цялостно изпълнение по договора. Ето защо, дори да се приеме, че Д. Л. не е предоставила изпълнение според уговореното в договора, това не може да е основание за развалянето му по отношение на нея, както е и изрично разяснено в Тълкувателно решение № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС. Без значение за резултата по иск с правно осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД е дали длъжниците помежду си са уговорили кой, кога и какви задължения ще изпълнява, нито дали някой от длъжниците е препятствал другите лично да престират. Касае се за вътрешните отношения между съдлъжниците, които са без значение за кредитора, щом крайният резултат е постигнат. В случай, че само един или част от длъжниците са изпълнили цялото задължение, на тях, а не на кредитора, е предоставена правната възможност да се удовлетворят от бездействалия длъжник.
Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, а също и обусловената от него претенция по чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД за връщане на вещта, предмет на алеаторния договор.
Решението на въззивния съд като краен резултат е правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 10.05.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 851/2011 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: