3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 532
гр. София, 10.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 4455 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 22.07.2016 г. по ч.гр.д. № 206/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд е върната частна касационна жалба вх. № 3008 от 05.07.2016 г., подадена от Р. Д. Д. против определение № 180/25.05.2016 г. по ч.гр.д. № 206/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
Срещу разпореждането на Великотърновския апелативен съд е постъпила частна жалба с вх. № 3665/17.08.2016 г., подадена от Р. Д. Д..
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като е насочена против разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 3810/2014 г. на Плевенския районен съд е образувано по искова молба на Р. Д. Д. против УМБАЛ [фирма] по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на от 1499, 99 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на извършено незаконно уволнение със заповед № 48/11.03.2013 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение. С решение № 1466/23.10.2015 г., постановено по съществото на делото предявените от ищцата искове са отхвърлени.
Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата, Р. Д. Д., върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК с определение № 4323/03.12.2015 г., поради неизпълнение в срок на указанията на администриращия съд за внасяне на държавна такса. Определението за връщане на въззивната жалба е потвърдено с определение № 180 от 11.02.2016 г. по ч.гр.д. № 41/2016 г. на Плевенския окръжен съд.
Частната касационна жалба против определение № 180 от 11.02.2016 г. по ч.гр.д. № 41/2016 г. е върната на основание чл. 274, ал. 4 ГПК с разпореждане № 533 от 14.03.2016 г. на Плевенски окръжен съд.
Разпореждането на Плевенския окръжен съд за връщане на частната касационна жалба е потвърдено с определение № 180 от 25.05.2016 г. по ч.гр.д. № 206/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
Така постановеното определение е атакувано от страната с частна касационна жалба вх. № 3008/05.07.2016 г., която е върната от администриращия съд с атакуваното пред настоящата съдебна инстанция разпореждане от 22.07.2016 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Предмет на гражданско дело № 3810/2014 г. на Плевенския районен съд са обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 49 ЗЗД за сумата 1499, 99 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 300 лв., т.е. цената на всеки от исковете е под минимума, установен в чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, постановеното по делото определение не подлежи на касационно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.07.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 206/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: