4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1024
гр. София, 06.11.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 984 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на ищцата по делото П. С. П. срещу решение № 7564/17.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 129/2016 г. на Софийския градски съд (СГС). Със същото, като е потвърдено в обжалваните пред въззивния съд, части, решение № 65/19.10.2015 г. по гр. дело № 70022/2014 г. на Софийския районен съд (СРС), са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу [фирма], осъдителни искове с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетения за вреди, причинени в резултат на трудова злополука от 10.10.2012 г., както следва: за сумата 9 500 лв. – за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и за разликата над уважения размер от 192.80 лв. до пълния предявен размер на този иск от 540 лв. – за имуществени вреди; в тежест на жалбоподателката са възложени и разноски по делото.
При извършената служебна проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално недопустима в частта относно отхвърлената част от иска за обезщетение на имуществени вреди, който е с цена 540 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК (в посочената по-горе редакция), въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в тази част, поради което касационната жалба на ищцата следва да се остави без разглеждане и касационното производство следва да се прекрати в същата част.
В останалата ? част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. Жалбоподателката излага оплаквания и доводи за неправилност на тази част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът [фирма] не е подал отговор на касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (инкорпорирано в касационната жалба) от страна на жалбоподателката, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран процесуалноправният въпрос относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство. Жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на жалбоподателката за обезщетение за процесните неимуществени вреди, като е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест в производството, не е доказала по пътя на пълно и главно доказване, възложените ? с доклада по делото обстоятелства – за наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от нея претърпени болки и страдания, и установената по делото трудова злополука; приел е също, че не са установени с годни доказателства, твърдените в исковата молба негативни преживявания, въпреки че съдът с доклада си е указал на ищцата, че не сочи такива доказателства.
Във въззивната си жалба ищцата е изложила оплаквания за необоснованост на горните решаващи изводи на СРС. В тази връзка е поддържала, че е налице противоречие в мотивите – от една страна съдът е цитирал заключението на вещото лице д-р Д., че признатата трудова злополука може да се яви като провокиращ момент на обостряне на съществуващата неврологична диагноза „световъртеж от централен произход“, а от друга страна е приел, че вещото лице категорично отричало причинно-следствена връзка, каквото категорично становище вещото лице нямало и в съдебното заседание. Във въззивната си жалба ищцата е изложила и оплаквания, че първоинстанционият съд е направил заключения само въз основата на предположения и някои некатегорични изявления на вещото лице, като приемането за безспорен факт, че обостеният максимиларен синузит имал хроничен характер и можел да допринесе за оплакванията от главоболие и тежест в дясната лицева половина. По повод изводите на СРС, че няма доказателства за процесните болки и страдания, с въззивната си жалба ищцата е представила писмени доказателства – четири епикризи, две от които са за болнично лечение на същата през периодите 12-16.06.2015 г. и 10-13.11.2015 г., т.е. – след приключването на съдебното дирене пред първата инстанция в откритото съдебно заседание от 10.06.2015 г. Също с въззивната си жалба ищцата е поискала и разпит на един свидетел, както и допускането на нова съдебно-медицинска експертиза, която да бъде извършена от специалист доктор-отоневролог – с оглед доказване на процесните неимуществени вреди и причинната връзка между тях и установената по делото трудова злополука.
С разпореждане № 1011/11.01.2016 г. въззивният съд е оставил без уважение тези доказателствени искания на жалбоподателката-ищца, по съображения, че същите са преклудирани, като е приел и че не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. С обжалваното въззивно решение СГС е препратил към това свое разпореждане, като по реда на чл. 272 от ГПК е споделил решаващите изводи на първата инстанция, че жалбоподателката-ищца не е доказала по делото наличието на причинно-следствена връзка между установената по делото трудова злополука и твърдените от нея процесни неимуществени вреди. Въззивният съд е изложил и съображения за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че с така постановеното решение – в частта му относно отхвърлянето на иска за обезщетение на процесните неимуществени вреди, въззивният съд е разрешил формулирания от жалбоподателката процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 266 от ГПК, в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение № 417/12.07.2010 г. по гр. дело № 788/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и т. 3 от тълкувателно решение № 1/09.12.213 г. на ОСГТК на ВКС. В първото от тях е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК, във въззивната жалба се посочват новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, както и че нови доказателства по смисъла на чл. 260, т. 6 от ГПК са доказателствата за нововъзникнали обстоятелства след приключване на съдебното дирене в първата инстанция. В посочената точка от тълкувателното решение е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне само в процесуално допустимо обжалваната от ищцата част, с която е отхвърлен искът ? по чл. 200 от КТ за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди, както и (съгласно чл. 81 от ГПК) относно разноските по делото. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (в посочената по-горе редакция), по процесуалноправния въпрос относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство.
Жалбоподателката-ищца не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. С. П. срещу решение № 7564/17.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 129/2016 г. на Софийския градски съд, – в частта относно отхвърлянето, за разликата над уважения размер от 192.80 лв. до пълния предявен размер от 540 лв., на иска с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на трудовата злополука от 10.10.2012 г.; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 984/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в тази част.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7564/17.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 129/2016 г. на Софийския градски съд, – в останалата част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение в размер 9 500 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на трудовата злополука от 10.10.2012 г., и относно разноските по делото.
Определението – в частта, с която частично се оставя без разглеждане касационната жалба и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: