4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 09.05.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4867 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Ю. С. С., чрез адв. Д. Р. от АК-Р., против въззивно решение № 1795/20.07.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 289/2017 г. в частта, с която искът му против П. на Р. Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (ред. ДВ бр. 18.05.2012 г.) за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство по нохд № 559/2006г. по описа на ОС Русе е отхвърлен за разликата над 3 000 лв., ведно със законната лихва от 20.05.2010 г., както и за причинени имуществени вреди в размер на 2000 лв.
Касаторът излага доводи за неправилност.
П. на Р. Б. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Касационната жалба в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за присъждане на обезщетение по чл. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ в размер на 2000 лв. е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.). В тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да постанови този резултат, Софийският апелативен съд приел за установено, че с обвинителен акт, внесен в съда на 27.11.2006 г., на ищеца е повдигнато обвинение в извършването на 43 престъпления от общ характер. Образувано е нохд № 559/2006 г. по описа на ОС Русе, приключило с присъда № 166/26.11.2007 г., с която ищецът е оправдан по част от повдигнатите обвинения за престъпления от общ характер, а за две от повдигнатите обвинения е признат за виновен и осъден ефективно с наложено наказание лишаване от свобода. По отношение на част от обвиненията за извършване на престъпления в хода на производството е изтекла абсолютната давност. Съдът, също така, установил, че в резултат на водените срещу С. производства той търпял неимуществени вреди – изпитвал негативни емоции и чувство на срам и вина, създаване на трудности при партийната му дейност. Установено е също така, че доброто му име в обществото е било дискредитирано още преди незаконните действия на Прокуратурата с оглед данните за наложени на по-ранен етап наказания лишаване от свобода и глоби за извършени престъпления от общ характер, а в резултат и на наложеното ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода по част от повдигнатите обвинения по нохд 559/2006 г. С. не е имал възможност да се завърне към обичайния си начин на живот, воден преди постановяването на оправдателната присъда, поради своето собствено виновно поведение. Прието е също така, че наказателното производство е продължило изключително дълго, извън „разумния срок“, както и, че то е повлияло и негативно върху психологическия статус на ищеца, включително и върху предишни заболявания – захарен диабет и хипертония. Негативните преживявания свързани с наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ съдът намерил, че не следва да се вземат предвид, с оглед окончателното приключване на наказателното производство. В заключение, като преценил установените по делото обстоятелства, имащи отношение към негативните преживявания на С., както и относно размера на обезщетението съобразно чл. 52 ЗЗД, и извършил съпоставка по правилата, установено в т. 11 ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд определил обезщетение в размер на 3000 лв.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г. ) и следните правни въпроси: как следва да се определи обезщетението за причинени морални вреди – общо за всички незаконни обвинения или за всяко обвинение, по което деецът е оправдан, се дължи отделно обезщетение и как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на причинените морални вреди
Съставът на Върховния касационен съд намира, че повдигнатите въпроси са включени в предмета на делото, но не се установяват допълнителните обстоятелства, с които касаторът обосновава допускане на касационно обжалване.
Въпросът за начина, по който се определя размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди, когато са повдигнати няколко обвинения, но по част от тях обвиняемият/подсъдимият е оправдан, не е разрешен в противоречие с разясненията в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС; напротив, съобразено е именно с дадените в тълкувателния акт разяснения. Обезщетението за всички вреди, търпени по едно и също време от повдигане на няколко обвинения, се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Вземат се предвид броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан; причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди – болки и страдания. В случая въззивният съд е извършил такава съпоставка, като е изложил и подробни съображения в мотивите на съдебното решение. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо дали за всички или за част от тях обвиняемият е осъден/оправдан. Това разбиране неотклонно се съобразява в практиката на ВКС – например в разглеждания по гр.дело № 1393/2011 г. на ВКС IV г.о. казус, срещу обвиняемия са повдигнати множество обвинения в извършване на престъпления в едни и същи период от време. Съставът на ВКС в решението си по чл. 290 ГПК е разяснил, че неправилно сезираният с исковата молба Софийски градски съд е постановил разделяне на производството, като е изискал от ищеца да потърси самостоятелно обезщетение за причинените му вреди от всяко едно обвинение поотделно, вместо да разгледа претенцията в едно производство и да определи едно общо глобално обезщетение.
По въпроса, свързан с тълкуването на чл. 52 ЗЗД съществува трайна, многобройна и непротиворечива, включително по искове по чл. 2 ЗОДОВ, което изключва приложимостта на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която хипотеза касаторът се обосновава. Сам той и не твърди, че съдебната практика е неправилна или, че е налице такава промяна в общественоикономическите условия, налагащи промяна на общоприетото тълкуване на правната норма. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение – признаване, че действията на ответника са противоправни и отговорността му за причинените вреди. Справедливият размера на паричното обезщетение на неимуществено увреждане се извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко подължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. С оглед на това, във всеки конкретен случай, в зависимост от конкретните обстоятелства, личността на увредения, стандарта на живот в страната, се определя парична равностойност на неимущественото увреждане, както е сторил и въззивният съд в обжалваното решение. В хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ съдебната практика е извела като значими обстоятелства още данните за предишни осъждания, начина му на живот, ценностна система и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба, подадена от Ю. С. С., чрез адв. Д. Р. от АК-Р., против въззивно решение № 1795/20.07.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 289/2017 г. в частта по иска за сумата от 2000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно водено наказателно производство по НОХД № 559/2006г. по описа на ОС Русе и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по касационно гр.д. № 4867/2017 г. по описа на IV г.о. на ВКС.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1795/20.07.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 289/2017 г. в частта, с която искът на Ю. С. С. против П. на Р. Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (ред. ДВ бр. 18.05.2012 г.) за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство по НОХД № 559/2006г. по описа на ОС Русе е отхвърлен за разликата над 3 000 лв., ведно със законната лихва от 20.05.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта, с която е върната касационната жалба и касационното производството е прекратено може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението преди друг тричленен състав на ВКС с частна жалба. В останалата част – по чл. 288 ГПК, определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: