Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
гр.София, 13.10.2015г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1104/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Д. К., чрез адв. К. В. Г., срещу въззивно решение № 1867/06.11.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2224/2014 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 615/11.05.2015 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос допустимо ли е заявяване на насрещно вземане чрез възражение за прихващане в исково производство, което е образувано по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, разрешен от въззивния съд в противоречие с указанията, дадени в ТР 4/2013 г. на ОСГТК, т. 11в., което е довело до постановяване на неправилно решение.
Обстоятелствата по делото са следните:
[фирма] (в несъстоятелност), [населено място], е подало заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е. Д. К. за сумата 7 705,50 лв. – невърнат заем, както и лихва за забава, натрупана от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на главницата.
Искането е уважено; издадена е заповед за изпълнение.
Длъжникът е подал възражение.
Кредиторът е предявил в срок иск за установяване на вземането.
Ответникът Е. Д. К. е оспорил иска, като в отговора на исковата молба е направил възражение за прихващане със свои насрещни вземания.
С обжалваното въззивно решение съставът на Пловдивския окръжен съд е уважил иска, предявен от [фирма] (в несъстоятелност), като е отказал да разгледа насрещните претенции, заявени чрез възражение за прихващане. Съображенията на въззивния съд са, че приемане за съвместно разглеждане на насрещни вземания на длъжника-ответник в исково производство, което се развива по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, е недопустимо. Съдът се е позовал и на „съдебната практика”.
Съдът, при постановяване на въззивното решение не се е съобразил със задължителните указания по т. 11в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 18.06.2014 г., че в исково производство по реда на чл. 422 ГПК е допустимо да се релевират правопогасяващи възражения, без значение дали погасителният ефектът е настъпил преди подаване на заявлението, след депозиране на заявлението или при висящ процес, до приключване на съдебното дирене в исковото производство. Относно възражението за прихващане следва да се съобразят и постановките на т.4 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС – когато възражението е за прихващане с ликвидно вземане не се променя спорния предмет, съответно за доказване на насрещното вземане не е необходимо събиране на доказателства, поради което възражението може да бъде направено и след срока за отговор по чл. 131 ГПК, включително и във въззивното производство. Когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. Съдът не съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК по съображенията по т.9.
Искът по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото /гл. ХV ГПК/ не е изрично изключено от законодателя, поради което няма основание страните да бъдат ограничавани в упражняване на предоставените им от закона процесуални права.
В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който за да се произнесе, трябва да разглежда и възражението за прихващане, като с оглед резултата присъди и сторените по настоящото дело съдебноделоводни разноски.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1867/06.11.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2224/2014 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: