О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1138
София, 21.10.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3426 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. М. Х., чрез адв. Н. С. от АК Т., срещу въззивно решение № 41/30.03.2015 г., постановено от Търговищкия окръжен съд по гр.д. № 27/2015 г.
Насрещната страна Ю. Ю. С., чрез адв. Д. К. от АК Т., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Търговищкият районен съд е разрешил на детето М. М. да пътува извън пределите на България, до Кралство Холандия неограничено, за период от два месеца, считано от влизането на решението в сила и издаването на международен паспорт, без съгласието на бащата.
Въззивният съд оставил без движение производството по делото и указал на молителя Ю. Ю. С. да уточни периода на излизане на детето в чужбина и време на престоя му там, както и срока, за който се иска даване на разрешение за излизане.
След изпълнение на указанията, съдът постановил решение на 30.03.2015 г., с което изменил първоинстанционното решение, като разрешил на детето М. М. да пътува извън пределите на България, до Кралство Холандия, неограничен брой пъти, но само в периода, считано от един месец след влизане на решението в сила, до 22. 09. 2015 г.
За да постанови този резултат, съдът установил, че родителските права по отношение на детето М. М. са предоставени на майката, която пребивава в Х., където живее на семейни начала с М. Н. А. и заедно с него отглеждат сина на М. и по-големия син на Ю. от връзката й със С. Х. – С., родителските права по отношение на когото също са предоставени на майката. М. М. се отглежда от родителите на майка си в [населено място], [община]; баща му С. Х. пребивава в Х.. Въззивният съд намерил, че с детето има право на свободно придвижване в страната и в чужбина, като при липса на съгласие и у двамата родители, съдът може да даде разрешение само за определен период, в определена държава или в държава, чийто кръг е определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Прието е, че детето М. М. трябва да се интегрира в семейството на майката, за което е нужно да пътува до Х. в определен период, още повече, че там живее и неговия брат, а прекъсването на контактите между тях е изключително във вреда и на двете деца. Дадено е разрешение съобразно уточнението на молбата л. 127а СК, сторено във въззивното производство.
Касаторът С. М. Х. обосновава допускане на касационно обжалване с оплакване, че въззивният съд се произнесъл при липса на доказателства, вкл. и за това, че не е дал съгласие детето М. М. да пътува до Х..
Оплакванията за евентуални нарушения на съдопроизводствените правила съставлява касационен довод по смисъла на чл. 281 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението, че касаторът не отказва да даде съгласие на детето да пътува при майката в Х., има отношение към правния интерес от производството по чл. 127а ГПК. Съдът, като взе предвид поведението на бащата, който обжалва, както първоинстанционното решение, така и въззивното, съдържанието на жалбите му, а и процесуалното му поведение (депозиране на нередовни жалби), с което бави движението по делото, намира, че той създава пречки за излизане на детето М. извън страната и не се налага допускане на касационно обжалване с оглед преценка допустимостта на въззивното решение – доколко е постановено при наличие на правен интерес.
Предметът на спора изисква от касационната инстанция служебно да следи за интересите на детето М. М., за допустимостта и валидността на съдебното решение, за точното приложението на императиви правни норми, а също и изцяло за правилност на същото с оглед благополучието на детето. Съставът на Върховния касационен съд намира, че служебно следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е ограничен периодът, през който е дадено разрешение детето М., със съгласието на майка си Ю. С., да пътува извън страната, до Кралство Холандия, по въпроса – нередовна ли е молба по чл. 127а, ал. 2 СК, ако в нея не е определен периодът от време, за който се иска разрешение от съда за пътуване на дете в чужбина.
При това положение, държавната такса, дължима за касационната проверка на въззивното решение, следва да се присъди с касационното решение, с оглед постановения резултат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 41/30.03.2015 г., постановено от Търговищкия окръжен съд по гр.д. № 27/2015 г. в частта, с която е ограничен периодът, през който е дадено разрешение детето М. М., със съгласието на майка си Ю. С., да пътува извън пределите на Република България, до Кралство Холандия.
Държавната такса ще се присъди с решението, с оглед резултата по делото.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: