3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 09.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1427 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 370 от 05.10.2012 г. по гр.д. № 772/2012 г. на Великотърновски окръжен съд е уважен иск, квалифициран с правно основание чл. 78 вр. с л. 79 ЗЧСИ, предявен от В. Г. Г. в качеството му на частен съдебен изпълнител против [фирма], [населено място] и С. Л. М. в качеството му на едноличен търговец с фирма „ С. – С. М.”, осъдени да заплатят солидарно сумата 17917,43 лева, съставляващи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В решението е прието за установено, че по заявление от 08.08.2011 на [фирма] и приложен към него изпълнителен лист, ищецът, в качеството си на частен съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело № 372/2011 г. срещу ответниците по делото, длъжници по изпълнителния лист за сумата 600000 лева. На 22.08.2011 г. и 23.08.2011г. съдебният изпълнител е връчил на длъжниците призовки за доброволно изпълнение. С молба от 17.10.2011 г., взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК, а с молба от 20.10.2011 г. е направил изявление, че отношенията му с длъжниците за сумата 600000 лева са окончателно уредени чрез погасяване на задължението. Задължението е било погасено чрез прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот в [населено място] за сумата 580074 лева и превеждане в брой на сумата 19926 лева. На 24.11.2011 г. ищецът е изготвил сметка, в която е начислил върху материален интерес от 600000 лева такса по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ в размер на 17917,43 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на окончателната такса по изпълнителното дело е основателен. Приел е, че тъй като погасяването на дълга е настъпило в хода на изпълнителния процес, а с поведението си длъжниците са станали причина за образуваното изпълнително дело, следва да понесат отговорността за разноските, в т.ч. и за пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Касационна жалба против решението на Великотърновски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място] и С. Л. М. в качеството му на едноличен търговец с фирма „С. – С. М.”, [населено място]. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 2001 г. ОСГТК ВКС) в кои случаи, в какъв размер и от кого се дължи таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се разрешава противоречиво от съдилищата. Приложени са решение № 10 от 07.01.2011 г. по гр.д. № 678/2010 г. на Шуменски окръжен съд, в което е прието, че когато изпълнителното производство е прекратено по инициатива на взискателя, таксата по т.26 от Тарифата се дължи от него, независимо дали е събрана от частния съдебен изпълнител и решение от 10.02.2012 г. по гр.д. № 17898/2011 г. на Софийски градски съд, в което е прието, че таксата по т. 26 от Тарифата се дължи съобразно предприетите действия по принудително изпълнение и резултата от провеждането им.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият от касатора въпрос: в кои случаи, в какъв размер и от кого се дължи таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е разрешаван противоречиво от съдилищата, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 370 от 05.10.2012 г. по гр.д. № 772/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите [фирма], [населено място] и С. Л. М. в качеството му на едноличен търговец с фирма „ С. – С. М.”, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 358,35 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: