2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1280
гр. София, 28.11. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 658 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 48/01.03.2012 г., постановено по въззивно по гр. дело № 1391/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. С него, при постановена отмяна на отхвърлително решение № 967/03.11.2011 г. по гр. дело № 1362/2011 г. на Великотърновския районен съд (ВтРС), е признато за установено, по предявения от И. М. Д. срещу жалбоподателя иск, че съществува трудово правоотношение между тях по трудов договор № 94/25.05.2009 г., за периода 05.10.2009 г. – 16.02.2012 г. (датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд).
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът И. М. Д. не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличие на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извеждат следните три правни въпроса: 1) следва ли писменото изявление за прекратяване на трудов договор да бъде сведено до знанието на работника от неговия работодател или същото може да бъде узнато и по друг ред – чрез връчване на съдебни книжа по трудов спор; 2) откога започва да тече срокът за предявяване на иск по чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ – от връчване от работодателя на писменото изявление за прекратяване на трудовото правоотношение или от момента, когато то е станало известно на работника, дори и да не му е връчено лично от работодателя; и 3) има ли работникът право на иск за установяване съществуването на трудово правоотношение, след като е узнал и е получил писмено изявление на работодателя за прекратяване на правоотношението, респ. – следва ли съдът да се съобрази с конститутивното действие на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, когато тя не е атакувана по съответния ред и срокът за това е изтекъл.
За да уважи предявения по делото установителен иск, въззивният съд е приел за установено следното: Между страните е сключен писмен трудов договор № 94/25.05.2009 г. с шестмесечен срок на изпитване. На 03.10.2009 г., преди започване работа на смяна в обекта, ищецът е получил нареждане от представител на работодателя и отговарящ за обекта, да не започва работа и да предаде работното облекло, което той извършил. На следващия ден ищецът депозирал в деловодството на работодателя жалба, с която заявил несъгласие с отстраняването си от работа. Завел и иск във ВтРС по гр.д. № 4255/2010 г. срещу ответника за заплащане на обезщетение по чл. 214 от КТ, в хода на което производство ищецът узнал, че ответникът е издал заповед № 96/05.10.2009 г. за прекратяване на трудовия договор, която ищецът не е получавал от ответника. Преди издаването на заповедта и след това ответникът не е отправял до ищеца писмено изявление за едностранно прекратяване, предизвестие за предсрочно прекратяване или предложение за прекратяване трудовия договор по взаимно съгласие. Самият ищец никога не е заявявал искане или съгласие за прекратяване на процесния трудов договор.
При така приетото за установено, въззивният съд е намерил, че трудовият договор между страните не е прекратен с посочената заповед № 96/05.10.2009 г., като е изложил следните съображения: В заповедта е посочено основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие, което означава, че и двете страни желаят трудовият договор да престане да съществува. Несъвпадането на волята на двете страни прави прекратяването на трудовия договор незаконно. От страна на ищеца няма волеизявление за съгласие за прекратяване на трудоводоговорната връзка с ответника. Работодателят-ответник не е отправял в писмен вид изявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните. Волеизявлението на страните не е налице в писмен вид. Действията по предаване на работното облекло и отстраняването на ищеца от работното му място не могат да заместят изискването на КТ за писмено изразено съгласие за прекратяването на трудовия договор. Окръжният съд е приел и че заповед № 96/05.10.2009 г. не е редовно връчена на ищеца срещу подпис до обявяване за приключено съдебното дирене във въвзивното производство, от което е извел и извода, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено на посоченото в заповедта основание. Приел е също, че изпращането на уведомление до ТД на НАП от ответника е изпълнение на административноправни разпоредби и не води до прекратяване на трудовия договор, както и че признанието на ищеца, че след отстраняването му от работа временно е работил на друго място не може да се тълкува като писмено съгласие за прекратяването на трудовия му договор с ответника. Въззивният съд е намерил за недоказани и неоснователни и останалите възражения на касатора.
При така изложените мотиви от въззивния съд, първият и третият от изведените в изложението на касатора правни въпроси, несъмнено представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По тези правни въпрос страните не сочат и не се установява задължителна практика на ВКС, като създаването на такава би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на материалния и процесуалния закон. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които тези въпроси са спорни, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото, т.е. налице е и наведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Наред с горното следва да се отбележи, че третият правен въпрос е свързан и с процесуалната допустимост на предявения по делото иск за установяване съществуването на трудовото правоотношение между страните, респ. – за процесуалната допустимост на образуваното по иска съдебно производство и на постановените по него решения на първоинстанционния и на въззивния съд. Това само по себе си, също обосновава извод за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Вторият изведен от касатора правен въпрос е неясно формулиран – напълно неясно е какъв иск се визира в него, а и останалото негово съдържание се припокрива с това на другите два въпроса. С оглед това, този правен въпрос (втория по ред в изложението на касатора) не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следните два изведени от касатора материалноправни въпроса: 1) следва ли писменото изявление за прекратяване на трудов договор да бъде сведено до знанието на работника от неговия работодател или същото може да бъде узнато и по друг ред – чрез връчване на съдебни книжа по трудов спор; и 2) има ли работникът право на иск за установяване съществуването на трудово правоотношение, след като е узнал и е получил писмено изявление на работодателя за прекратяване на правоотношението, респ. – следва ли съдът да се съобрази с конститутивното действие на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, когато тя не е атакувана по съответния ред и срокът за това е изтекъл.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 190.06 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 48/01.03.2012 г., постановено по въззивно по гр. дело № 1391/2011 г. на Великотърновския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 190.06 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.