О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1389
София, 05.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4587 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета М.Х. Ч., чрез адв. Д. С. от АК К., срещу въззивно решение № 140/10.04.2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 148/2014 г.
Излага касационни доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна В. Й. И. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Кюстендилският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Дупнишки районен съд, признал за незаконно наложеното дисциплинарно наказание на В. Й. И., отменил заповед № 619/29. 04. 2013 г. на [община], с която била уволнена, възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист – Г.“ и осъдил работодателя да й заплати обезщетение в размер на 3228.90 лв. по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.05.2013г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от исковете.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните били в трудово правоотношение, като В. И. заемала длъжността „старши специалист – Г.” в [община]. Със заповед № 619/29.04.2013г. на кмета на общината, връчена на 30.04.2013г. на И. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на осн. чл.190, ал.1, т. 4 КТ, предл.1 и т. 7, вр. с чл. 187 т.9 и т.10 КТ за това, че в качеството си на длъжностно не внасяла в касата събраните от нея средства през периода 04. 05. 2012 г. – 04. 03. 2013 г., като общата сума на неотчетените кочани възлизала на 5060 лв. Тази сума била ползвана за лични нужди от служителя И., която внесла неотчетената сума в касата на общината на 04. 03. 2013 г.
Според въззивния съд заповедта, с която било наложено дисциплинарно наказание била немотивирана по следните съображения: С оглед цифровото изписване на посочените в заповедта правни норми, дисциплинарната отговорност била ангажирана на основание злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – чл. 190, ал.1, т. 4, пр. 1 и т. 7 КТ. Хипотезата на чл. 187, т.9 КТ имала предвид увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, а хипотезата на т. 10 – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Според въззивния съд, след като в заповедта не били посочени конкретните трудови задължения, които служителят не бил изпълнил, било недопустимо в съдебното производство работодателят допълнително да установява такива, водещи до ангажиране на отговорността на уволнения. Прието е, че за посоченото в заповедта нарушение на чл. 189, т. 9 КТ, което е увреждане на имуществото на работодателя или разпиляване на материали и др., нямало и доказателства по делото. По тези съображения, въззивният съд посочил, че не било установено умишлено поведение от страна на И., което да предпоставя преднамереност в извличането на облага за себе си или за другиго ( отклоняване, присвояване или разпиляване на имущество), или с цел увреждане на работодателя, като представляващо злоупотреба с доверието му, като се позовал на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. първо от КТ, Окръжният съд, също така приел, че заповедта нарушавала и чл. 189 КТ, защото нямало съразмерност между тежестта на извършеното нарушение и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Съдът се аргументирал с това, че нямало данни от описаните действия на И. да са били предизвикани особено тежки последици за работодателя, а и от събраните доказателства не се извеждали данни и за други нейни нарушения.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при разрешаването на следните въпроси от въззивния съд.
Повдигнати са следните въпроси: Налице ли е съразмерност между тежестта на извършеното нарушение и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, т.е. спазени ли са критериите на чл. 189 КТ, при положение, че с доказателствените средства на гражданския процес е установено такова поведение на работника, че са налице данни за извършени сериозни нарушения на трудовата дисциплина; следва ли при определяне на дисциплинарното наказание да се отчетат обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение (задържайки парични средста, платени от граждани за гробни места за техни починали близки), възможните вредни последици от неизпълнението му и обществената значимост на професията; каква доказателствена сила имат писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, в които се признава извършеното нарушение и следва ли това признание, подкрепено с доказателства, да ормира крайния извод на съда.
Първият от поставените въпроси, освен че съдържа оценката на касатора относно фактите и правната им значимост, но и по съществото си е питане дали в конкретния случай съдът правилно е приложил чл. 189 КТ, на което може да отговори с касационно решение, ако преди това е допуснал до касационно обжалване въззивното решение. Противоречието със закона и необосноваността са касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК, докато проверката по чл. 288 ГПК е по основанията за допускане на самото касационно обжалване.
Вторият от поставените правни въпроси в изложението към касационната жалба, преформулиран от съда, за обстоятелствата, които следва да се преценят от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание, е свързан с предмета на делото и е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съда по приложението на чл. 189 КТ. В противоречие с прилжените решения № 167/2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на ІV ГО на ВКС и № 3/2012 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ІV ГО на ВКС, в случая, въззивният съд е изходил само от това дали за работодателя са възникнали “особено тежки” имуществени последици, без да изследва и други относими обстоятелства за преценката по чл. 189 ГПК преди избор на наказание за допуснато дисциплинарно нарушение.
Третият въпрос, уточнен от касационната инстанция – писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, в които се съдържа признание за извършеното нарушение, могат ли да се ползват като доказателствено средство по трудов спор и какво е доказателственото им значение, също е включен в предмета на спора, и е от значение за постановения в обжалвания съдебен акт резултат. Разрешението във въззивното решение противоречи на тълкуването, дадено по реда на чл. 290 ГПК с решение № 694/2010 г. по гр.д. № 280/2009 г. на ІV ГО на ВКС.
В заключение, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение следва да се допусне до касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 140/10.04.2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 148/2014 г
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 144,58 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: