2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 09 февруари 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 327 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата по делото П. Ж. В. срещу решение № 170/23.10.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 162/2017 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 241/21.04.2017 г. по гр. дело № 2724/2016 г. на Шуменския районен съд – в частта, с която е определен режим на лични контакти между бащата (ищеца по делото) Б. П. М. и малолетното дете на страните С. Б. П., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. в събота до 20 ч. в неделя – с преспиване, като детето ще бъде вземано от дома на майката и ще бъде връщано там; всеки втори и четвърти понеделник и четвъртък от 17 ч. до 20 ч., като детето ще бъде вземано от детското заведение, в което е настанено, и ще бъде връщано в дома на майката, а при положение, че в този ден не присъства в детското заведение, ще бъде вземано и връщано от и в дома на майката; 20 дни през лятото (в периода 01.06-31.08), когато майката не ползва платен годишен отпуск; първата половина от коледните, новогодишните и великденските празници на всяка четна година и втората половина от същите празници на всяка нечетна година; на рождения ден на бащата – 17.06, ако детето посещава детско заведение – от 17 ч. до 19.30 ч., а при положение, че не е в детско заведение, съответно – няма учебни занятия – от 10 ч. до 14.30 ч.; на рождения ден на детето – 06.05 – от 9 ч. до 13.30 ч.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбаподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли е съдът да приложи критериите за преценка на „най-добрия интерес на детето“, уредени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, и как те се отнасят към критериите за преценка на интересите на децата по чл. 59, ал. 4 от СК; 2) необходимо ли е съдът да промени традиционния си подход от постановяване на „мярка относно личните отношения“ за родителя, с който детето не живее, в гарантиране на „субективното право на лични отношения“ на детето; 3) съдът, при преценка на фактите по делото, трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за преценката за най-добрия интерес на детето; и 4) следва ли съдът да обсъди и вземе под внимание желанията и чувствата на детето. Жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Б. П. М., в отговора си излага становище и съображения, че няма основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Вторият правен въпрос в изложението на жалбоподателката не е бил поставян пред въззивния съд и по никакъв начин не е обсъждан от него, поради което този въпрос не е обуславящ правните му изводи в мотивите към обжалваното решение. С оглед на това, този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Освен това от страна на жалбоподателката не са изложени каквито и да е било съображения, защо тя счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Останалите три правни въпроса в изложението на жалбаподателката са правно значими и обуславят правните изводи на съда по всяко дело, по което съдът следва да определи режим на лични отношения между родител и ненавършило пълнолетие дете, и изобщо – при спор относно упражняването на родителските права. Обобщени, уточнени и конкретизирани от съда (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид правомощието му служебно да следи за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, за което никога не е имало съмнение в съдебната практика), тези три правни въпроса се свеждат до един, а именно: при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност – следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето.
Отговор на въпроса се съдържа в множество решения на ВКС, изхождащи от задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., напр.: решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 280/20.07.2011 г. по гр. дело № 888/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 152/18.06.2012 г. по гр. дело № 1066/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 65/28.02.2014 г. по гр. дело № 4202/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 290/07.11.2012 г. по гр. дело № 640/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 712/15.02.2011 г. по гр. дело № 81/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 808/23.10.2009 г. по гр. дело № 2138/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 243/08.07.2014 г. по гр. дело № 7289/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. Съгласно тази практика на ВКС, преценката се извършва изключително с оглед защита интересите на детето, като тя е комплексна – съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето – в тяхната съвкупност, а не само някои от тях. Съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. В разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, като критерии за извършването на тази преценка са посочени най-съществените от тези обстоятелства, без те да са изброени изчерпателно, нито са степенувани в строго определен ред. Желанията и чувствата на детето са само част от тези обстоятелства (един от тези критерии) и се вземат предвид и се преценяват от съда в съвкупност с всички останали релевантни, конкретно установени обстоятелства по делото. Съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее и/или да има контакти с единия или другия родител, във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим на лични отношения, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние.
В случая, макар да е цитирал чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК, чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 3, т. 3 от ЗЗакрД и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, въззивният съд, в противоречие с посочената практика на ВКС не е извършил комплексна преценка на всички установени по делото обстоятелства, релевантни за интереса на малолетното дете. Той е обсъдил конфликтните отношения между двамата родители, само е посочил ниската възраст на детето, все още крехката му психика, нуждата от майчини грижи в уютна домашна обстановка, необходимостта от контакти с бащата, привързаността на детето и към двамата родители, неполагането на пълноценни и ежедневни грижи от бащата и липсата на опит у него в тази насока. Окръжният съд обаче по никакъв начин не е обсъдил и не е взел предвид, събраните пред него във въззивното производство писмени доказателства, относно конкретните установяващи се от тях актуални обстоятелства, релевантни за интересите на детето, включително и тези за реакциите и чувствата му, както и поведението на родителите – страните по делото, при изпълнението на постановените от първата инстанция привременни мерки за осъществяването на лични контакти между детето и ищеца.
С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност – следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 15 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 170/23.10.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 162/2017 г. на Шуменския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката П. Ж. В. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 15 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната ? жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: