2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр. София, 25.04. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1460 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба и частна жалба на ищеца С. В. Г. и по касационна жалба на ответника В. „Единство 93” – [населено място], П., срещу решение № 353/20.09.2012 г., допълнено в частта му за разноските с определение № 1571/19.11.2012 г., постановени по въззивно гр. дело № 666/2012 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 70/25.06.2012 г. по гр. дело № 126/2010 г. на Левченския районен съд, с което е отхвърлен предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като въззивният съд е прекратил производството по делото, а с определението за допълване е осъдил ищеца да заплати на ответника разноските за двете съдебни инстанции по делото, в размер 1 720 лв.
Двете касационни жалби и частната жалба са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, респ. – определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. В двете касационни жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, като и двете страни поддържат, че предявеният иск и производството по делото са допустими, като въпросът дали между страните е съществувало трудово правоотношение е такъв по съществото на правния спор, а не относно неговата процесуална допустимост. В частната жалба на ищеца също се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното с нея определение по чл. 248 от ГПК.
В подадените от ответника отговори на касационната жалба и на частната жалби на ищеца, се излагат становища и съображения за неоснователност на същите, както и че касационното обжалване не следва да се допуска по жалбата на ищеца. Ищецът не е подал в срока за това отговор на касационната жалба на ответника.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и на двете страни по делото се извежда (уточнен от съда, съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправният въпрос – дали наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, или е такъв по процесуалната допустимост на този иск и на производството по него; като се поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка ищецът сочи определение № 304/01.06.2009 г. по частно търг. дело № 286/2009 г. на І-во търг. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, а ответникът – решение № 705/08.06.2006 г. по гр. дело № 2518/2003 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 715/13.03.2004 г. по гр. дело № 1677/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че между страните не е съществувало трудово правоотношение, което да е възникнало от избора на ищеца за председател на ответната кооперация (каквито са доводите му по делото), тъй като това не е предвидено в ЗК, в друг закон или в акт на Министерския съвет, или в устава на ответната кооперация, каквото е изискването на чл. 83, ал. 1 от КТ. От друга страна, въззивният съд е приел, че липсата на трудово правоотношение означавало, че между страните не можел да се развие трудов спор по смисъла на КТ, както и че първоинстанционният съд е постановил решение по недопустим иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Последният извод на въззивния съд е в противоречие с посочените и представени от страните, определение № 304/01.06.2009 г. по частно търг. дело № 286/2009 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение № 705/08.06.2006 г. по гр. дело № 2518/2003 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. В тях е прието, че въпросът за наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като ако трудово правоотношение не е съществувало, то тези искове са неоснователни, а не недопустими. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по изведения и от двете страни по делото, и разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, процесуалноправен въпрос – дали наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, или е такъв по процесуалната допустимост на този иск и на производството по него.
Изходът на спора по частната жалба срещу определението, с което въззивното решение е допълнено в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, е обусловен от изхода на спора по касационните жалби на страните, поради което частната жалба следва да се разгледа в рамките на настоящо касационно производство, като съдът ще се произнесе по нея с решението си по чл. 290 от ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, на жалбоподателя-ответник следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 40 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
К.-ищец не дължи внасянето на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 353/20.09.2012 г., допълнено в частта му за разноските с определение № 1571/19.11.2012 г., постановени по въззивно гр. дело № 666/2012 г. на Плевенския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя-ответник В. „Единство 93” – [населено място], П., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 40 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.