2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 03.05.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 414 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. М. срещу решение № 362/29.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 354/2018 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстнционното решение № 218/19.02.2018 г. по гр. дело № 7202/2017 г. на Русенския районен съд, е постановено следното: малолетното дете на страните Т. М. М. да живее при майка си И. Т. В., на която е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на детето; определен е режим на лични отношения между детето и бащата (касатора); последният е осъден да заплаща месечна издръжка за детето; отхвърлени са предявените от жалбоподателя искове по чл. 127, ал. 2 от СК; в тежест на касатора са възложени държавна такса и разноски по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя М., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, като при това обсъждане съдът длъжен ли е да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод; 2) относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това; 3) когато предметът на делото засяга интересите на дете, длъжен ли е съдът да извърши предварително оценка на възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху това дете; 4) трябва ли да се съобразява възрастта и зрелостта на детето при преценката на неговите възгледи за изхода на спора; 5) дължи ли съдът грижа за интересите на лица, които по силата на закона имат предоставена засилена защита, включително и чрез служебното събиране на доказателства, в частност – длъжен ли е съдът служебно да назначи психологическа експертиза при спор за родителски права и данни за родителско отчуждение у детето; 6) относно момента, от който се дължи издръжка от родителя, който отглежда детето към момента на постановяване на решението, но занапред родителските права са предоставени на другия родител; и 7) представляват ли обясненията на страната доказателствено средство или са твърдения, подлежащи на установяване на общо основание. По отношение на четвъртия правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като излага съображения този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на останалите правни въпроси жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие, както следва: първия – с решение № 154/24.08.2016 г. по гр. дело № 3848/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 146/13.11.2015 г. по търг. дело № 2687/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 250/21.12.2015 г. по гр. дело № 3897/2015 г. на І-во гр. отд. на ВКС; втория – с т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г., решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 110/22.05.2018 г. по гр. дело № 327/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, третия – с решение № 34/21.03.2018 г. по гр. дело № 3368/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, петия – с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, шестия – с решение № 158/28.06.2016 г. по гр. дело № 3316/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; и седмия – с решение № 161/01.07.2016 г. по гр. дело № 6232/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
Ответницата по касационната жалба И. Т. В. в отговора си излага становище и съображения, че няма основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В посочените от касатора, решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК, при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за преодоляването му. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог.
В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.
В случая в мотивите към обжалваното въззивно решение, при обсъждането на социалния доклад по делото окръжният съд е констатирал, че впечатленията на социалните експерти са, че малолетното дете Т. е отчуждено от майката, както и че в съдебно заседание то е изразило желание да остане да живее при баща си и когото то само прецени, да ходи при майка си. Въззивният съд е приел също, че бащата не се е съобразил със становището на социалните работници, че е необходимо да се работи с детето в насока то да не се отчуждава от майката. В мотивите към първоинстанционното решение, също се съдържат изрични констатации, че в последните две години преди фактическата си раздяла страните са във влошени отношения, съпроводени с обиди и скандали, очевидец на които е ставало детето, като родителите продължават да бъдат в изключително лоши отношения, в резултат на което у Т. е налице синдром на родителска отчужденост спрямо майката и нежелание да контактува с баба си и дядо си по майчина линия. С въззивната жалба на бащата (касатора) е направено искане за назначаване на вещо лице – психолог със специалност детска психология, но в откритото съдебно заседание окръжният съд е отказал назначаването на съдебно-психологическа експертиза, по съображения, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на такова доказателство.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е разрешил в противоречие с цитираната практика (включително задължителна такава) на ВКС по приложението на чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК, петия процесуалноправен въпрос, формулиран в изложението на касатора. Поради това, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по този правен въпрос, но уточнен и конкретизиран от съда (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: длъжен ли е съдът при разрешаването на спора относно упражняването на родителските права служебно да назначи съдебно-психологическа експертиза, при наличие на данни за родителско отчуждение у детето.
Необходимост и основание за допускане на касационното обжалване по останалите правни въпроси, формулирани от жалбоподателя, не е налице. Обсъденият по-горе процесуалноправен въпрос, по който се допуска касационното обжалване, е свързан със събирането на необходимо доказателство по делото, а всички останали въпроси са свързани с дейността на съда, която е последваща и обусловена от събирането на доказателствата – обсъждането и преценката на вече събраните доказателства и на установяващите се от тях правнорелевантни факти, и приложението на материалния закон. Поради това, останалите правни въпроси в случая не са от значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, поради което и не съставляват основания за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК – длъжен ли е съдът при разрешаването на спора относно упражняването на родителските права служебно да назначи съдебно-психологическа експертиза, при наличие на данни за родителско отчуждение у детето.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 127.70 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 362/29.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 354/2018 г. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя М. К. М. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 127.70 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: