О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 03.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3238 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 539 от 06.03.2018 г. по в. гр. д. № 5312/2017 г. на Софийски апелативен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен от К. Г. Я. от [населено място] против И. Д. Л. и К. Д. Л., и двамата от [населено място], за сумата от 26300 лева (частичен иск от обща претенция за сумата от 110000 лева), съставляващи неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2016 г. В решението е прието за установено, че на 23.12.2016 г. между ответниците И. Л. и К. Л., от една страна, и ищеца К. Я., от друга, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от свой недвижим имот, находящ се в [населено място]. Установено е, че договорената продажна цена е била 55 000 лв., както и че ищецът я е заплатил изцяло към момента на подписване на предварителния договор. Прието е, че единствената пречка за сключването на окончателен договор е била липсата на скица и данъчна оценка, които документи нотариусът се ангажирал да набави до 30.12.2016 г. – крайния срок за сключване на договор в нотариална форма, който срок е било предвидено да бъде променян само по писмено споразумение между страните. В чл. 5, ал. 2 от предварителния договор е посочено, че при виновно неизпълнение на което и да е от задълженията на продавачите по договора, те следва да върнат получената цена от 55000 лева и да заплатят неустойка в двоен размер. Установено е, че въпреки отправените от ищеца покани до ответниците, договорът не е бил сключен в нотариална форма нито на 30.12.2016 г., нито на 25.01.2017 г. (втората дата, на която купувачът е поканил семейство обещателите да сключат окончателен договор), като причината за това е отказът на ответниците да се явят при нотариуса за участие в нотариалното производство.
При тези данни, въззивният съд е констатирал, че е налице неизпълнение на поето от ответниците договорно задължение за прехвърляне на собствеността на процесния имот. Прието е, че предявеният иск е неоснователен, тъй като уговорената неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави – предвиден е един и същ размер както на мораторната, така и на компенсаторната неустойка, като размерът на мораторната неустойка не отговаря на присъщите ? цели (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и не съответства на принципа за добросъвестност и справедливост в гражданските правоотношения.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от К. Г. Я.. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са разрешени въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли съдът да извърши преценката си относно съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави само въз основа на критериите, посочени в т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, или следва да вземе предвид и конкретните обстоятелства по делото, както и какви критерии следва да бъдат прилагани при тълкуването на договорни клаузи и следва ли съдът да тълкува само неясните и непълни уговорки. Приложени са решение № 137 от 12.10.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г. на ВКС, I т. о.; решение № 229 от 29.06.2017 г. по т. д. № 3550/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение № 216 от 20.02.2018 г. по т. д. № 861/2017 г. на ВКС, I т. о.; решение № 26 от 26.04.2017 г. по т. д. № 50246/2016 г. на ВКС, III г. о.; решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г. на ВКС, III г. о.; решение № 104 от 26.06.2017 г. по гр. д. № 2559/2016 г. на ВКС, IV г. о. Изложени са и доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: какви са критериите за отграничение между мораторна и компенсаторна неустойка; какви трябва да са критериите за преценка, когато съдът следва да отчита при преценяването дали компенсаторна неустойка накърнява добрите нрави; компенсаторна неустойка, уговорена като двоен размер от сумата, платена от купувача по предварителен договор, накърнява ли добрите нрави; има ли значение за накърняването на добрите нрави дали неустойката е мораторна или компенсаторна; определят ли сами страните интереса си от своевременно изпълнение на договора или това зависи от характера на договора; относно преценката дали определена неустойка накърнява добрите нрави има ли значение дали с договора, във връзка с който е уговорена, се прехвърля идеална част или самостоятелен имот и допустимо ли е намаляването на наказателна /кумулативна/ неустойка съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.).
Ответниците по касационната жалба считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Доводите за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите следва ли съдът да извърши преценката си относно съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави само въз основа на критериите, посочени в т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, или следва да вземе предвид и конкретните обстоятелства по делото, както и какви критерии следва да бъдат прилагани при тълкуването на договорни клаузи и следва ли съдът да тълкува само неясните и непълни уговорки са основателни. Въззивният съд е мотивирал преценката за нищожност на неустоечната клауза в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (в т.ч. с приложените към касационната жалба съдебни решения) досежно задължението да се отчитат не само принципните постановки на ТР № 1/2010 г. на ТК ВКС, но и от всички конкретни обстоятелства, установени по делото. В противоречие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът следва ли съдът при тълкуване на договора да издири действителната обща воля на страните; да тълкува отделните уговорки с оглед целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността, както и да изследва всички обстоятелства, при които е сключен договора.
Въпросите, за които се поддържа, че са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото не дават основание за допускане на касационно обжалване. Така въпросът допустимо ли е намаляването на наказателна неустойка съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД не е обуславящ изхода на делото – въззивният съд не се е произнесъл по искането за намаляване на договорената неустойка. Въпросът какви трябва да са критериите за преценка, които съдът следва да отчита при преценяването дали компенсаторна неустойка накърнява добрите нрави е намерил разрешение в установената съдебна практика, в т.ч. в постановките на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ТК ВКС. Всички останали въпроси (компенсаторна неустойка, уговорена като двоен размер от сумата, платена от купувача по предварителен договор, накърнява ли добрите нрави; има ли значение за накърняването на добрите нрави дали неустойката е мораторна или компенсаторна; определят ли сами страните интереса си от своевременно изпълнение на договора или това зависи от характера на договора и при преценката дали определена неустойка накърнява добрите нрави има ли значение дали с договора, във връзка с който е уговорена, се прехвърля идеална част или самостоятелен имот) се явяват свързани с конкретиката на всеки отделен казус и касаят съществото на спорното правоотношение, поради което следва да намерят разрешението си в решението по делото съобразно установените факти.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 539 от 06.03.2018 г. по в. гр. д. № 5312/2017 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя К. Г. Я. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 526 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: