О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 988
София, 25.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1692 по описа за 2014 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. М. М., чрез адв. П. П. У. от АК – Варна, срещу въззивно решение № 2524/03.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2106/2013 г.
Излага доводи за неправилност, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Б. А. Н. чрез адв. Д. Ч. и адв. П. П., двамата от АК Варна, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима, но по същество изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване; евентуално поддържа, че жалбата е неоснователно.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Владимир М. е предявил срещу Б. А. Н. частичен иск за 5500 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени вреди от разгласени от Н. неверни и позорни обстоятелства, както и приписване на престъпления. Твърди, че Н. подал жалба до неправителствената организация „Чисти ръце”-гр. Долни чифлик, в която му приписвал следните действия: еднолично вземане на решения и изнудване на кооператорите, своеволия и самоуправство, вулгарно и подигравателно отказване на Н. да му бъде изплатен дяловия капитал от ПК „С. К.”, осъществяване на принуда за подписване на документи. Наведените позорни обстоятелства били разгласени и чрез публикуване на статии от 19.01.2011г. във в. „Стандарт”, вкл. електронното издание на вестника и регионалното издание „Твоя ден”, на в. „Труд” и „24 часа” от 27.12.2010г. Поддържа, че вследствие на изнесените неверни обстоятелства член – кооператорите и работниците в ПК „С. К.” се отчуждили и дистанцирали от него –с прели да го поздравяват и го избягвали. Това рефлектирало върху него, станал изнервен и напрегнат, понижила се самооценката му.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил иска. Приел, че Н. не е използвал квалификации, които могат да бъдат окачествени като обида. Липсвало индивидуализация във връзка с второто наведено позорно обстоятелство, а именно наличие на вулгарно и подигравателно поведение на ищеца М.; в жалбата от 25.04.2009 г. се съдържал емоционален израз на негативна критика на поведението му, без унизяващи и оскърбяващи го думи и изрази, засягащи честта и достойнството му, както и общественото мнение за него. Публичните личности били подложени на по-засилено обществено внимание и границите на критиката по отношение на тях можели да са по-широки, отколкото по отношение на всички останали лица в обществото. Прието е още, че ответникът Н. не бил автор на публикациите в печатните и електронни медии. Направено е заключение, че не било налице противоправно поведение от страна на Б. Н., писал жалба до Н. „Чисти ръце” – Долни чифлик. Недоказана била и причинноследствената връзка между деянието на ответника Н. и причинената вреда на ищеца М.. Този извод е направен след служебна справка по цитирани в решенето дела, от които съдът е установил, че М. е претендирал обезщетение за вреди от жалбата до „Чисти ръце” и от другите податели. Посочено е, че не можело да се отграничи каква е вредата, причинена от всеки от авторите на жалбата, нито каква част от неимуществените вреди са били резултат от публикациите в печатните и електронни медии.
В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси, уточнени от състава на Върховния касационен съд: длъжен ли е бил съдът да съобщи на страните служебно известните му обстоятелства, които е взел предвид в решението по делото; жалбата, отправена до неправителствена организация, е ли упражнено право на жалби, предложения и петиции до държавни органи; разгласяването на неистински твърдения и свързаните с тях негативни оценки ексцес ли са на правото да се изразява свободно мнение, регламентирано с разпоредбата на чл. 39 от Конституцията
Първият процесуалноправен въпрос е от значение за постановения по делото резултат, като приетото от въззивната инстанция е в противоречие с приложеното от касатора разрешение в решение № 274/13.12.2011 г. по гр.д. № 1514/2010 г. на ІІ ГО ВКС.
Следващите два въпроса са неотносими към приетото от въззивния съд. Вярно е че една част от решението съдържа принципни разбирания за това какво е обида, клевета, конституционно гарантирани права на мнение и разпространяване на информация, право на жалби, предложения и петиции. В случая обаче обосновката на въззивната инстанция да отхвърли исковете са, че според нея жалбата от 25.04.2009 г. няма обидно или клеветническо съдържание, а разгласата в медиите не е от публикации на ответника.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне, тъй като тълкуването на чл. 155 ГПК, прието от въззивния съд по делото, противоречи на отговор по чл. 290 ГПК, даден в решение на тричленен състав на Върховния касационен съд. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 2524/03.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2106/2013 г.
УКАЗВА на касатора В. М. М. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 110 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: