О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
София, 23.12. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2808 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадена от насрещните страни по делото ищеца В. С. С., чрез адв. Д. И. и от ответниците В. Н. С. и П…“, чрез адвокатите С. П. и В. П., срещу въззивно решение № 1231/08.02.2016 г., постановено от Софийския градски съд по гр.д. № 7510/2015 г.
Ищецът В. С. обжалва въззивното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу В. С. и ПП „…“ за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди от изявления на В. С., излъчени в ефира на телевизионна програма „А. ТВ“, с медиен доставчик ПП „А..“, в предаването „Кметът на София и СДВР носят вина аз нападението на централата на ПП Атака по поръчка на ГЕРБ“ и излъчената на 03.06.2013 г. Пресконференция на ПП „А..“, съответно за разликата над 6000 лв. до 20 000 лв. и за разликата над 4000 лв. до 15000 лв.
Насрещните страни В. С. и ПП „А…“ отговарят чрез адв. В. П. и адв. С. П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В. С. и ПП „А…“ обжалват същото въззивно решение в частта, с която солидарно са осъдени да заплатят на В. С. обезщетения за причинените му неимуществени вреди в размер на 6000 лв. и 4000 лв.
Ответникът по тази касационна жалба В. С. отговаря чрез адв. Д. И., че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответниците.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. С. е предявил обективно и субективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД срещу В. Н. С. и ПП „А…“ с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетения за причинените му неимуществени вреди от обидни и клеветнически твърдения на В. С., както следва – в предаването „Кметът на София и МВР носят вина за нападението на централата на ПП „А…“ по поръчка на ГЕРБ“ за сумата от 20 000 лв. и в излъчена на 03.06.2013 г. пресконференция на ПП „А…“ – за сумата от 15 000 лв. Предаванията са излъчени по телевизионна програма „А. ТВ“ с медиен доставчик ПП „А….“.
Съдът установил, че С. е направил изявления, излъчени на 03.06.2013 г. в две отделни предавания по ТВ „А.“, като ответникът ПП „А…“ е медиен доставчик на телевизионната програма.
Съдът установил още, че в предаването „Кметът на София и МВР носят вина за нападението на централата на ПП „А…“ е обсъждан въпросът относно проведени шествия, за които се твърди, че са нерегламентирани, без разрешен маршрут, в района на ПП „А…“. В. С. е заявил, че „В. С., Я. Я., разни други такива измекяри, презервативите на Б. Б., са си позволили да обиждат „А.“ и мен, човек, който е направил някои от тях известни и всичко това е направено в нарушение на закона… ГЕРБ ги поръчва тези неща, извършителите са Я. Я., В. С. и разни други лумпенчета и малоумници, които изпълняват платените поръчки на ГЕРБ“. В края на предаването В. С. е заявил „..значи, ако ние не бяхме на О., бяхме в нашата централа и тези хулиганстващи измекяри, лумпени, малоумниците на НФСБ и на РЗС бяха дошли там, щеше да има строшени глави, може би ръце и крака, защото ние си браним централата и няма да позволим на нито един лумпен, дали той се нарича В. С., Я. Я. или някой друг измекяр, да кощунства в близост до нашата централа в нарушение на закона. И тъй като няма закон, няма държава, явно общината работи поръчково за ГЕРБ, СДВР работи поръчково за ГЕРБ, ние ще вземем нещата в наши ръце, при последващи такива прояви ще бъдем просто безкомпромисни и презервативите на Б. – В. С. и Я. Я., ще се сблъскат с твърдия отпор на „А.“ . Във второто предаване е излъчено интервю с В. С., в качеството му на председател на ПП „А.“, като също е обсъден митинга – шествие, достигнало до централата на ПП „А.“. В интервюто С. е заявил „Всички псевдопатриоти, измекяри и всякави помияри не са на О., а правят мръсотии точно в този ден. Вчера въпросните измекяри в лицето на Я. Я. и В. С., поръчкови изпълнители на ГЕРБ, на Б. Б., даже бих ги нарекъл двата употребени презерватива на Б. Б., направиха едно мръсно изпълнение срещу партия „А.“, водейки тук 30-40-50 човека пред централата …. По абсолютно незаконен начин… Сега в момента са се прегърнали тези двама измекяри Я. Я. и С.… Така още малко цитати от близките години, назад от архивите – В. С. и СКАТ са част от доклад за 10 топ мафиотски имота – пише великият разобличител Я. Я.. Я. прави топ класация от топ 10 имотни измамници, олигарси и започва с А. Д. и свършва с кой – с В. С.. Тук годината е коя – 19 юни 2011. Я. Я. разобличава В. С. като топ измамник с имоти и олигарх и пита от къде са имотите, от къде са парите на СКАТ… Както виждаме, значи Я. разобличава В. С. като олигарх, който прикрива доходи, което, между другото, е вярно и, както казах, по този въпрос има няколко сигнала, но те се спират на ниво Районна прокуратура, Окръжна прокуратура, тъй като В. С. е известно, че си плаща рушветчета. В началото на 2009 г. започна една голяма проверка на НАП и аз имах данни, че има установени над 1 500 000 – 3 000 000 лв. укрити доходи от С.. Д. го потвърди в разговор с мен. След което, това приключи. После научих, че изпълнителите от НАП, които са проверявали, са получили в размер на 200 000 лв. подкуп. Това, разбира се, са неформални информации, в момента няма как да ги докажа“. В края на интервюто В. С. е заявил: „Това, което аз обаче искам да им кажа на подобни употребени презервативи на Б. Б., лицата В. С. и Я. Я., е ако имат мъжество някакво, да дойдат да ми кажат в лицето, това, което го размахват на плакатчета.
Съдът приел за установено и разказаното от свидетелите Д. Д. Х., И. З., Х. М.:В. С. се интересувал за ефекта от думите на В. С. сред близкия приятелски кръг, сред колегите, сред членовете на партия НФСБ, сред зрителите на телевизия СКАТ; работниците в телевизия СКАТ са го питали дали има нещо вярно в твърдението за сближаване с ГЕРБ, те знаели, че В. С. и В. С. са били много близки (вторият още и кум на първия), поради което произнесените от С. думи пораждали съмнения; питали има ли вероятност да е било организирано нападение над централата на ПП „А.“. С. се чувствал обиден, най-много от израза „употребяван презерватив на Б. Б.“ било му неприятно, че трябва да влиза в обяснителен режим; поискал от телевизия „А.“ право на отговор, но не получил такава възможност.
Втората инстанция не е обсъждала въпроса дали ответникът С. е изнесъл неверни фактически твърдения относно организиране на незаконни политически прояви и даване на подкупи на длъжностни лица, защото липсва жалба в тази част срещу решението на първостепенния съд.
Въззивният съд посочил, че относно употребеният в предаванията израз „малоумници“ няма да се произнася дали е обиден или не, защото е извън предмета на делото, очертан с исковата молба. Приел е, че използваните в двете предавания изрази „лумпен“ „презерватив“, „измекяр“ , са обидни, излизат извън оценката и коментара, нито е допустимо да се приеме, че са използвани за колорит на речта. Причинили са негативни преживявания у ответника С. – засегнали чувството му на чест и достойнство, като не се установява твърдяното трайно влошаване на общото здравословно състояние. Деянията на В. С. са противоправни, виновно извършени, като отговорността му за причинените пряко от това неимуществени вреди, следва да бъде ангажирана по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Съдът посочил, че ПП“А.“ също следва да отговаря солидарно с прекия деликвент, на осн. чл. 49 ЗЗД, като доставчик на линейна медийна услуга с наименование „А. ТВ“; предаванията, в които са използвани горните обидни изрази от В. С., са излъчени в телевизия „А.“, а доставчикът носи отговорност за държанието на медийните услуги, на осн. чл. 17, ал. 1 ЗРТ. Предаванията са репортажи, като служителите в телевизията не са обезпечили изпълнение за задълженията си по чл. 125а, ал. 1, т. 2 ЗРТ; не е дадена възможност на С. да упражни право на отговор по чл. 18, вр. чл. 10, т. 7 ЗРТ, както и да упражни правото си на достъп до съответния архив и на копие от записа, съгласно чл. 14, ал. 3 ЗРТ във връзка с отправеното до него искане.
В заключение съдът постановил, че отговорността на ответниците е солидарна и те следва да заплатят обезщетение на ищеца В. С. в размер на 6000 лв. за причинените му неимуществени вреди от първото предаване и обезщетение в размер на 4 000 за причинените му неимуществени вреди от второто предаване. При определяне размера на паричното обезщетение съдът взел предвид конкретно установените негативни преживявания на ответника, тяхната продължителност и интензивност, разпространението на обидите чрез електронна медия и достигането им до неограничен кръг от хора, конкретните икономически условия в страната през разглеждания период.
Ищецът В. С. обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: следва ли да се отчитат при обезщетяването на вредите от деликт съвкупността от конкретните индивидуални фактори и обществено-икономически условия; следва ли да се отчитат при определянето на тези вреди, освен съвкупността от посочените обстоятелства, и съдържанието на изявленията, с оглед на определяне на размера на справедливото обезщетение, като всеки един от отделните елементи на съдържанието предизвиква различни по своя характер и естество негативни изживявания, негативни емоции, психически болки, или неудобства на пострадалия от това публикувано съдържание; следва ли с оглед прилагане критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да се преценява всеки елемент или твърдение в публикацията като пряко свързан с отделно психическо страдание или неудобство и длъжен ли е пострадалият да доказва всяко свое психично страдание или неудобство, като свързано с конкретен отделен елемент от вредоносното съдържание, или като обща последица от цялостното съдържание в съвкупност.
Според касатора, тези въпроси са свързани с критериите, при които следва да се оценява размера на обезщетението, при установен деликт и оценка на последиците от вредоносния характер на разпространено съдържание в електронни средства за масова информация и конкретно за прилагане на критерия за справедливост и процесуалните задължения на съда в решението да осъди конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер, указани в ППВС № 4/1968 г.
Поддържа се противоречие между разрешението на въззивния съд с постановеното в решение № 95/29.04.2015 г. по гр.д. № 5462/2014 г. на III г.о., на ВКС, решение № 215/18.11.2014 г. по гр.д. № 1287/2014 г. на ВКС, III г.о. на ВКС.
Касаторът В. С. е поставил и въпроса за разграничаване на любопитството към публичните фигури и коментарите относно тяхната публична дейност с оглед на оценката на неимуществените вреди за тяхната лична сфера от подобна предизвикана сензация, разпространение на сензационни новини, или умишлено разпространяване на клевети и измислици, и накърняване на личната сфера на засегнатото лице, дори и това лице да е публична фигура; определяне на обоснован критерий при определяне размера на дължимите обезщетения с оглед на общественоикономическите условия, особено при присъждане на обезщетения за деликти, свързани с коментари и фактически твърдения относно обществена дейност на публични личности. Касаторът счита, че разглеждането на поставените въпроси е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Ответниците В. С. и ПП „А.“ обосновават допускане на касационно обжалване с въпросите – може ли да се приеме, че има обида по смисъла на НК, когато адресат не е конкретно лице, а неконкретизирана група от лица, причислени към нея по сродни белези, разрешен в противоречие с решение № 85/23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. IV г.о., на ВКС, решение № 86/29.01.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на II г.о. на ВКС, решение № 62/06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2012 г. на IV г.о. на ВКС; какви критерии следва да прилага съдът при определяне размера на справедливото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД и може ли на база на предположения, без да са събрани доказателства за това, да приеме, че е накърнена репутацията на едно лице – поддържа се противоречие с разрешението в решение № 25/17.03.2010 г. на II т.о. ВКС по т.д. 211/2009 г. и Постановление № 4/23.12.1968 г. на П.; допустими ли са по отношение на политически личности критични оценки в по-широки граници, включително и с надхвърлящи добрия тон изразни средства – поддържа се противоречие аса решение № 85/23.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1486/2011 г. на IV г.о. на ВКС; когато е отправена обида по смисъла на НК към неопределена група лица, може ли да се приеме че има налице пряко лично унизяващо отнасяне или деликт към конкретно лице, самоидентифицирало се като част от тази група – въпросът се разрешава противоречиво в съдебната практика: решение № IV-49 от 29.04.2014 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), решение № II-54 от 16.05.2014 г. на БОС, решение № IV-52 от 15.05.2014 г. на БОС, решение № III-44 от 25.04.2014 г. на БОС, решение № V-22 от 16.04.2014 г. на БОС, решение № I-50/03.04.2014 г. на БОС.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения и в двете касационни жалби правен въпрос, уточнен от съда, какво значение за правото на обезщетение и размера на същото има обстоятелството, че извършителят и пострадалият са политици, а унизителният за адресата израз е използван във връзка с политическата му и обществена дейност. Въпросът е включен в предмета на спора и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото
По другите, повдигнати от В. С. и от насрещните страни В. С. и ПП „А.“ правни въпроси се на налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
По жалбата на В. С.: Не се установява противоречие между постановеното от въззивния съд и възприетото в решение № 95/29.04.2015 г. по гр.д. № 5462/2014 г. на III г.о., на ВКС, решение № 215/18.11.2014 г. по гр.д. № 1287/2014 г. на ВКС, III г.о. на ВКС по останалите правни въпроси, поставени в изложението от страната. Обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта служат за база при определяне размера на обезщетението на вреди от деликт и са съобразени с изискването присъденото обезщетение да не бъде източник за неоснователно обогатяване на пострадалия. Базата е еднаква, за всички случаи на деликт, не зависи от политически, обществен статус или от длъжността на пострадалия. В никое от посочените от касатора решение не се приема нещо различно. В съответствие с трайно установената съдебна практика по чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, въззивният съд се обсъдил и преценил конкретно установените индивидуални обстоятелства, имащи отношение към негативните изживявания на пострадалия от деликта, като е съобразил и конкретно доказаният интензитет и продължителност на същите; отчел е броя и вида на обидните изрази, използвани в двете предавания от ответника С., как те са се отразили върху честта и достойнството на С., включително върху публичния му образ сред колеги, служители, съпартийци и приятели. Няма никакво съмнение, че ищецът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД следва да установи твърдяното от него увреждане. По делото съдът не е признал за доказано твърдението в исковата молба, че противоправното поведение на С. е причинило влошаване на здравословното състояние на С., като в никое от посочените от касатора съдебни актове не е прието, че наличието на подобна вреда се презумира и не е необходимо тя да бъде установена по делото от него, при това изискването е за пълно главно доказване от страна на ищеца.
Въпросите, поставени от В. С. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са неотносими, защото въззивният съд изобщо не се е произнасял по въпроса за причинено увреждане от изнасяне на неверни фактически твърдения, новини и измислици от ответника С. в двете предавания; по тези въпроси първата инстанция е приела, че искът е неоснователен, размерът на обезщетението е определен само за обидните изрази в двете предавания, включени в исковата молба. Въззивна жалба в тази част срещу първостепенния акт няма, нито пък оплакване или правни въпроси във връзка с приетия от въззивната инстанция предмет на изследване.
По касационната жалба на В. С. и ПП „А.“:
Отговорността по чл. 45 и 49 ЗЗД за накърнена чест и достойнство от поведение или изрази, възприети от пострадалия като унизителни и позорящи го, е деликта, като обидата по смисъла на гражданския закон не е напълно аналогична на престъпния състав по НК, съставляващ „обида“. В този смисъл повдигнатите от ответниците – касатори въпроси по тълкуване на престъпния състав обида по НК, са неотносими към постановеното от съда и към предмета на спора. Неотносим към постановеното от съда и въпросът може ли да се носи отговорност за причинени неимуществени вреди от обидни изрази, насочени не към конкретно лице, а към неконкретизирана група, защото съдът е установил, че използваните от С. изрази са пряко адресирани към В. С.. Независимо от това, следва да се посочи, че в съдебната практика по приложението на ЗЗД, няма съмнение, че увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението и по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност – срв. решение № 439/20.01.2016 г. по гр.д. № 2773/2015 г. на IV г.о. на ВКС. В посочените от С. и ПП „А.“ решения не е прието противното.
Не се установява и противоречие с решение № 25/17.03.2010 г. на II т.о. ВКС по т.д. 211/2009 г. и Постановление № 4/23.12.1968 г. на П., тъй като въззивният съд не е предположил увреждането на пострадалия – съдът е установил, като е обсъдил конкретно събраните по делото доказателства, че В. С. се е почувствал унизен, с накърнена чест и достойнство от изразните похвати на С..
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по двете жалби по уточнения по-горе от съда правен въпрос, като всяка от насрещните страни следва да заплати дължимата за разглеждане на касационните жалби държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1231/08.02.2016 г., постановено от Софийския градски съд по гр.д. № 7510/2015 г.
УКАЗВА на В. С., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 500 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, неговата касационната жалба ще бъде върната.
УКАЗВА на В. С. и ПП „А.“, в едноседмичен срок от съобщението, да заплатят общо държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 200 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпратят по пощата, или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанията бъдат точно изпълнени, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: