О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 28.04.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 112 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. М. Г., чрез адв. М. В., срещу въззивно решение от 27.10.2015 г. по гр.д. № 250/2015 г., постановено от Монтанския окръжен съд.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 193, чл. 195, чл. 187, т. 8, чл. 189 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички доказателства и доводи, неизлагане на мотиви относно релевантните за спора обстоятелства и на ясни съображения за приетите правни положения, необоснованост във фактическите и правни заключения.
Насрещната страна А. с. – [населено място], чрез адв. Л. Г., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Монтански районен съд, отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Г. М. Г. против А. с. М..
За да постанови този резултат въззивният съд, съдът приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение на Г. (главен счетоводител) е законна – спазена е процедурата по чл. 193 ГПК, заповедта е мотивирана – в нея е посочен нарушителя, кога са извършени нарушенията, наказанието и законния текст, въз основа, на което се налага. Относно нарушение по чл. 187, т. 8 КТ, работодателят цифрово е посочил и двете хипотези на текста и се е мотивирал подробно защо намира, че те са налице. От данните по делото се установява, че Г. е подавал сигнали, съдържащи твърдения за извършени от председателя на АК – Монтана незаконосъобразни действия. По сигнала до компетентните органи на съдебната власт е била възложена и извършена проверка от Дирекция „Вътрешен одит“ във В., приключила с доклад, от който е видно, че достоверността на твърденията на Г. не е била потвърдена. СГП е отказала образуване на досъдебно производство. Въззивният съдът намерил, че с тези действия Г. допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 8 КТ, което според съда „изисква наличие на две кумулативни предпоставки – злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието, които са в причинноследствена връзка“. Поради това, че нарушението е значимо и тежко, същото е достатъчно, за да обоснове налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което съдът намерил, че другите, посочени в заповедта за уволнение нарушения, няма да обсъжда.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса дали подаден сигнал до органите на полицията и прокуратурата е нарушение на трудовата дисциплина и по естеството си представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име и има ли общо с лоялността, която работникът дължи на работодателя (въпросът е по същество идентичен с тези от пункт 3 и 4, раздел I и пункт 1, раздел II на изложението към касационната жаба). Въпросът е от значение за постановения резултат, но не се установява противоречие с посоченото от касатора решение № 180/35.06.2014 г. на ВКС, I. г.о. по гр.д. № 991/2014 г. – в мотивите на същото касационната инстанция е разгледала хипотеза на подаден от работник сигнал до Инспектората, за извършени от директора на предприятието нарушения, с оглед допуснато нарушение по чл. 187, т. 8 КТ, предл. 3 КТ – „разпространение на поверителни за предприятието сведения“ и е приел, че в случая такова не е налице. Установил е още, че при извършената във връзка със сигнала проверка са установени нарушения и са съставени административни актове. В обжалваното въззивно решение съдът е разглеждал хипотезата на чл. 187, ал. 1, предл. 1 КТ – „злоупотреба с доверието“ на работодателя, въпреки, че е изложил взаимноизключващи се съображения и е смесил трите фактически състава по чл. 187, т. 8 КТ. Освен това, Монтанският окръжен съд е приел, че изложеното в сигналите на Г. до В. и прокуратурата не е потвърдено от проверките. Касаторът се позовава на определението по чл. 288 ГПК на ВКС I. г.о. по гр.д. № 991/2014 г. като твърди, че в него е прието, че дори когато разпространената информация от работника е невярна, не се извършва нарушение на трудовата дисциплина, в т.ч. не се уронва доброто име на предприятието и не се злоупотребява с доверието му. Определението по чл. 288 ГПК, както е изяснено изрично в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не съставлява съдебна практика нито по т. 1, нито по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая няма и подобно на твърдяното от касатора заключение, нито по този въпрос е допуснато касационното обжалване. Както стана ясно, касационната инстанция в приложения съдебен акт изобщо не е обсъждала първите две хипотези на чл. 187, т. 8 КТ, нито дали в хипотезата на „разпространяване на поверителни за предприятието сведения“ има значение дали разпространеното е вярно, за да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина.
От значение за постановения резултат и разрешен от въззивната инстанция в противоречие с разрешението по чл. 290 ГПК в решение № 180/35.06.2014 г. на ВКС, I. г.о. по гр.д. № 991/2014 г. и решение № 401/21.01.2013 г., е процесуалноправният въпрос (преформулиран от касационната инстанция) за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма, в частност какви са фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл. 187, т. 8 КТ.
Въпросите, имащи отношение към това дали в конкретния случай Г. е злоупотребил с доверието на работодателя или е уронил доброто му име, са свързани с правилността на въззивното решение, което е предмет на разглеждане по същество на касационната жалба, не и на предварителната селекция по чл. 288 ГПК.
Въпросът дали е налице злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя, при положение, че нито служителят, нито трето лица са се облагодетелствали по някакъв начин, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с представените от касатора съдебни решения. Напротив, налице е пълно съответствие с трайно установената и непротиворечива съдебна практика, че извличането на облага не е необходимо – в този смисъл и представените от ответника по касационната жалба решения по чл. 290 ГПК – № 513/14.01.2013 г. по гр.д. № 1559/2011 г. и № 86/25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009 г., на IV г.о. на ВКС; № 201/13.10.2014 г. по гр.д. № 7329/13 г. на I. г.о. на ВКС; № 80/26.03.2010 г. по гр.д. № 4679/2008 г. на II г.о. на ВКС.
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 27.10.2015 г. по гр.д. № 250/2015 г., постановено от Монтанския окръжен съд.
Касаторът не дължи внасяне на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: