О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 12.01. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4124 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Г. М. и М. П. М., чрез адв. Д. М. от АК Варна, срещу въззивно решение № 27/05.03.2013 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 597/2013 г., в частта, с която са уважени субективно и обективно съединените искове, с правно осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявени от Г. М. И. против Р. Г. М. и М. П. М..
Излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Г. М. И., чрез адв. П. С. и адв. С. Т., са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
М. Г. М. не е страна в касационното производство. Неговият иск против Р. и М. М. е отхвърлен, в тази част въззивното решение не е обжалвано от касаторите Р. и М. М., а и то е в техен интерес. М. М. не е и необходим другар на Г. И., за да участва като страна в касационното производство по жалба срещу въззивното решение, с което е уважен иска на Г. И. против Р. и М. М… Отговорът по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден от М. М., следва да се остави без разглеждане.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Г. М. И. – на лично основание и като наследник на съпругата си Й. Т. И., и М. Г. М., като наследник на майка си Й. Т. И., са предявили обективно и субективно съединени искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД против Р. Г. М. и М. П. М. за разваляне на два алеаторни договора, оформени съответно в нот. акт № 15/2005 г. на нотариус И. М., с район на действие Районен съд Варна, и в нот. акт № 10/2006 г. на нотариус П. Д. ,с район на действие Районен съд Варна, поради неизпълнение от страна на приобретателите да се грижат и издържат прехвърлителите.
Апелативният съд намерил, че ответниците не са изпълнили задълженията по двата договора по отношение на един от прехвърлителите – Г. М. И. и уважил само неговия иск, предявен на лично основание, като развалил договорите до размера на ? ид.ч. от прехвърленото право на собственост.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните процесуалноправни въпроси: Следва ли да се приеме, че са налице условията по чл. 266, ал. 2 ГПК и да се допуснат и приемат нови доказателства и твърдения във въззивното производство в случаите, когато страната не ги е представила и навела в първата инстанция поради собственото си поведение и то, въпреки дадената от съда възможност; ограничен ли е в някакви граници съдът в оценката си на констатираните от него противоречия между твърденията в исковата молба и обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 175 и сл. ГПК и какво би било тяхното значение за изхода на делото; в правомощията на съда ли е самостоятелно, без изрично наведени възражения, констатирайки неоснователност на претенциите да ги приеме за такива и да отхвърли на това основание предявените искове; доколко съдът е в правото си свободно да възприема и тълкува фактите по делото, установени от събраните доказателства.
Въпросът, свързан с приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК е поставен във връзка с допуснати от въззивния съд нови писмени доказателства във въззивното производство, поискани с въззивната жалба на Г. М. И. и М. Г. М.: нотариален акт № 14/2001 г. за собственост върху недвижим имот, съставен на осн. чл. 483, ал. 1 ГПК от нотариус И. М., с район на действие Районен съд Варна, договор за доброволна делба на недвижими имоти от 29.12.2005 г. и справка от Служба по вписванията – Варна за периода 01.01.1992 г. – 20.11.2013 г. за вписвания, отбелязвания и заличаване по персоналната партида на Г. М. И..
Правният въпрос се явява неотносим към постановения резултат, доколкото въззивния съд не е обосновал своите изводи на посочените доказателства; те изобщо не са и обсъждани от апелативния съд.
Следващите процесуалноправни въпроси, уточнени от състава на Върховния касационен съд – за правното значение на обясненията на страните по делото, включително за тези на ищеца, които противоречат на фактическите твърдения в исковата молба, обосноваващи претенцията му, са от значение за постановения в обжалваното решение резултат. Първоинстанционният съд приел, че ищецът Г. И. е заявил в съдебно заседание, че прехвърлянето на имотите по двата процесни договора не е било срещу престация за издръжка и гледане и, поради това, като приел, че са симулативни, отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Въззивната инстанция приела, че фактическо твърдение за привидност на престацията за даване на издръжка и гледане не било въведено от страните в процеса нито в първата, нито във втора инстанция. Освен това, ищецът Г. И. и ответникът Р. М. били страни по сделките и пред нотариус направили изявления, че имотите се прехвърлят срещу задължение за издръжка и гледане, поради което изявлението не можело да се оспорва от тях – по арг. от чл. 165, ал. 2 ГПК.
Уточненият от касационната инстанция процесуалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението към касационната жалба са повдигнати и следните материалноправни въпроси: При наличие на няколко договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане на различни лица, пълното изпълнение по някой от тях води ли до неизпълнение на останалите; неограничен ли е обемът, в който могат да се осигуряват грижите и издръжката, или задоволяването на потребностите на прехвърлителите напълно по единия от договорите осъществява цялостното им изпълнение; преценката дали договорите са били изпълнявани, обуславя ли се от конкретните обективни нужди на прехвърлителя или от неговите субективни такива; полаганите до момента на сключване на поредния договор грижи, за които има направено признание, следва ли да се вземат предвид при преценяването на изпълнението по предходни договори, или същото би могло да са отрази само на обема на неизпълнението; доколко поведението на самия ищец влияе върху възможността договорът да бъде изпълняван пълно, особено когато между предявяване на иска и „неизпълнението” липсва период, даващ възможност за определяне на паричния еквивалент по съдебен ред.
Въпросите, обобщени и уточнени от касационната инстанция – значението на договори за издръжка и гледане, сключени от прехвърилтелите с други лица, съответно изпълнението по тях, за развалянето на процесния договор поради неизпълнение от приобретателите по него да престират грижи и издръжка, са от значение за постановения резултат. По делото съдът е установил, че Г. М. И. и Й. Т. И. прехвърлили, освен на ответниците Р. и М. Г., още и на сина М. Г. М., с договор от 2006 г., гараж, също срещу задължение за издръжка и гледане.
Съществува задължителна съдебна практика за случай, при който с един договор е прехвърлено имущество на няколко различни лица, срещу задължението им да гледат и издържат прехвърлителя. Липсва подобно произнасяне за случаите, когато задължението за издръжка и гледане e поето спрямо едни и същи прехвърлители, но по различни договори. Въпросът се явява от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Такъв се явява и въпросът (уточнен от касационната инстанция) за значението на изрична клауза в алеаторния договор, че собствеността се прехвърля, както за бъдещи, но още и срещу вече престирани грижи и издръжка от приобретателите. Въпросът е и от значение за постановения резултат, защото съдът е установил, че в договора по нот. акт № 10/2006 г. Р. и М. М. са придобили собственост върху недвижим имот срещу всички грижи, полагани до този момент за прехвърлителите и срещу задължението за бъдеща издръжка и гледане.
Останалите въпроси, поставени в изложението, са също от значение за постановения резултат, но те са разрешени в множество съдебни актове по чл. 290 ГПК, задължителни за по-долустоящите инстанции, като тълкуването, дадено в обжалваното съдебно решение не им противоречи. Настоящият състав напълно споделя общоприетото в съдебната практика тълкуване, като не намира основания за неговата промяна или осъвременяване. Ясно е, че поетото задължение за издръжка и гледане следва да се осъществява ежедневно, редовно и в пълен обем, според уговореното, а когато кредиторът не е оказал съдействие, неговото неизпълнение не може да освободи от отговорност приобретателите, които, в този случай, са длъжни да изпълняват в пари, без да чакат решение за трансформация на задължението си.
В заключение, за част от поставените в изложението към касационната жалба въпроси, са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно въззивно решение № 27/05.03.2013 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 597/2013 г., в частта, с която са уважени субективно съединените искове с правно осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявени от Г. М. И. против Р. Г. М. и М. П. М..
УКАЗВА на касаторите, в едноседмичен срок от съобщението, да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 902,15 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпратят по пощата, или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
М. Г. М. не е страна в касационното производство, поради което да не се вписва в списъците за призоваване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: