О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 10.07.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3976 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Провадинвест“ ООД, чрез адв. И. З. от АК – София, срещу въззивно решение № 72/04.06.2018 г., постановено от Варненски апелативен съд по въззивно гр.д. № 186/2018 г.
Касаторът излага доводи за неправилност.
Насрещната страна „ДРУЖБА-4“ ООД, чрез адв. Б. Х. и адв. Д. В. от АК – Варна, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Варненски апелативен, като потвърдил решение на първостепенния Варненски окръжен съд, e отхвърлил иска на „Провадинвест“ ООД против „ДРУЖБА-4“ ООД за заплащане на сумата в размер на 94000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот, собственост на ищеца, зает от 87 броя оранжерии за периода от 22.07.2006 г. до 22.07.2008 г., на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.20111 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че „Провадинвест“ ООД е собственик на реална част с площ от 63 дка от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], Варненска област, местност „У. м.“, представляващ ПИ № …, целият с площ от …. дка и граници: ПИ № …, ПИ № …, ПИ № … и ПИ № …. Върху процесния имот са разположени 87 броя полиетиленови оранжерии, районно осветление, ограда, помпена станция, обслужващи улици, капково напояване, сондажен кладенец, паркинг, външен път, два броя ел.табла, помпа, фургон, филтърен блок, резервоар за вода, които са поставени там от „ДРУЖБА-4“ ООД. Последното е учредено от съдружниците – Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия-94“, Земеделска кооперация „Труд“, Кооперация за производство и услуги „Съединение-95“, Земеделска кооперация „Тракия“, Земеделска кооперация за производство и услуги „Зорница“ и Земеделска кооперация „Въглен“, които са правоимащите по реда на чл.27 от ЗСПЗЗ при прекратяване на КЗС „Агрофирма Дружба“. Установено е също така, че кооперациите са собственици на всички изброени съоръжения, като въззивният съд приел, че те са трайно прикрепени към недвижимия имот и не представляват движими вещи.
Съдът приел, че ищецът е собственик на земята, която е закупил обременена с правата на собствениците на оранжерийния комплекс върху нея, поради което е длъжен да ги търпи. Собствениците на оранжериите, като част от този комплекс, имат право да ги държат върху земята и да се ползват от нея за нуждите на тези обекти съгласно чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 64 ЗС. Именно защото цялата земя е заета от оранжерийния комплекс, ищецът Провадинвест“ ООД не може да извлича ползи от нея, включително чрез отдаването й под наем. С оглед на тези съображения, съдът е приел, че ищецът не е обеднял с лишаването му от ползването на земята за сметка на обогатяването на ответника, поради което и този елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД не е налице.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: представлява ли правата на собствениците на съоръжения по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, а именно: да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг от държавата, обремененост на земята, в която се намират съоръженията; могат ли собствениците на съоръжения по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ да ги държат върху земята и да се ползват от нея съгласно чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ и по чл. 64 ЗС; има ли правото да държи върху земята и да се ползва от нея придобилият държането на съоръжението от собствениците му, които имат права по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг от държавата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че разглеждането на повдигнатите въпроси във връзка с това кой е собственик на съоръженията върху имота на ищеца и те без основание спрямо него ли се държат върху земята, е преклудирано по настоящия спор поради формирана сила на присъдено нещо по други влезли в сила съдебни решения. Така по гр.д. № № 8044/2003 г. на ВРС „ДРУЖБА-4“ ООД е осъдено да предаде владението върху спорната земя на „Провадинвес“ ОООД, на осн. чл. 108 ЗС, като изрично са изключени оранжерийните съоражения. С влязло в сила решение по положителен установителен иск е прието за установено по отношение на „Провадинвес“ ОООД, че кооперациите учредители и съдружници в „Дружба-4“ ООД са собственици на тези съоръжения.
Без значение за постановеното от съда е дали и как могат да придобият собственост върху терена правоимащите лица по чл. 27 ЗСПЗЗ. По делото нито се твърди, нито съдът е приел за установено, че ищецът е загубил собствеността върху земята, върху която е изграден оранжерийния комплекс; искът е отхвърлен, защото е прието, че ползването на терена чрез ползването на съоръженията е на основание, противопоставимо на собственика на земята.
Уточнен от състава на Върховния касационен съд и от значение за постановения резултат е следният въпрос: каква част от земята на собственика може да ползва собственикът на постройките, който е правоимащ по чл. 27 ЗСПЗЗ и има ли право на обезщетение собственикът на земята за това, че е лишен от правото да я ползва в този случай и при какви предпоставки, коя е приложимата материалноправна норма – чл. 64 ЗС или чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В заключение, следва да се допусне касационното обжалване по така уточнения правен въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 72/04.06.2018 г., постановено от Варненски апелативен съд по въззивно гр.д. № 186/2018 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1880 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: