Определение №903 от 15.7.2014 по търг. дело №2378/2378 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София, 15.07. 2014 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1273 по описа за 2014 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Х. С. и Г. А. С., двамата чрез адв. С. Г. срещу въззивно решение № 475/20.11.2013 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 685/2013 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещните страни не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Г. А. С. и М. Х. С. са предявили срещу К. Г. А. и И. Г. А. иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот поради противоречие със закона, изразяващо се в неплащане на цената, посочена в нотариалния акт и евентуален иск за недействителност на договора, като сключен без представителна власт.
Въззивният съд отхвърлил първия от исковете по съображения, че неплащането на цената по договора не съставлява порок по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; само валидният договор поражда задължение за изпълнение – плащане на продажната цена и неизпълнението е основание за разваляне по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Евентуалният иск е уважен изцяло, на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД – потвърден е първостепенния съдебен акт в частта, с която евентуалната претенция е уважена до размера на ? ид.ч. и след отмяна в частта, с която искът е отхвърлен за другата ? ид., въззивният съд е обявил изцяло за недействителен договора.
Следователно съдът е удовлетворил интереса на ищците с уважаване на вторият от евентуално предявените искове. Формално, доколкото страната има право да търси уважаване на иска на основанието, посочено като предпочитано, касационната жалба се явява допустима.
В изложението към касационната жалба се повтарят част от оплакванията в касационната жалба, съставляващи касационни основания по чл. 281 ГПК, включително доводи за обявяване недействителността на цялата сделка, а не само до размера на ? ид.ч. от прехвърленото право. Последното не държи сметка на постановения от въззивния съд резултат – искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е уважен изцяло и цялата сделка е обявена за недействителна. Правилността на въззивното решение в тази му част пък няма как да се преценява от настоящата инстанция, доколкото липсва насрещна жалба, защото би се нарушила забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК да не се влошава положението на жалбоподателя.
Единственият правен въпрос, поставен в изложението и имащ отношение към процедурата по чл. 288 ГПК, е следният: При изрично заявено искане за прогласяването на нищожността на нотариалния акт, съставен за сделката и при основания, сочещи на нищожност на същата, следва ли да се отмени съставеният за това нотариален акт, както и да се прогласи нищожността на сделката изцяло.
Касаторите правят смешение между иск за нищожност на сделка, иск за нищожност на нотариален акт и искане за отмяна на нотариален акт.
В случая няма иск по чл. 576 ГПК, а искане за отмяна на нотариалния акт по чл. 537,ал. 2 ГПК, което не е самостоятелен иск, а последица при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от нотариалното действие. Както изрично е разяснено с Тълкувателно решение № 3/2012 ОСГК, на което се е позовал и въззивния съд, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. В съответствие със задължителното тълкуване на правната норма, Добричкият окръжен съд е оставил без уважение искането за отмяна на нотариалния акт, с който е оформена сделката, обявена за недействителна по съображения, че легитимиращият ефект на нотариалния акт в случая, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран порокът на сделката.
Както стана ясно вече, сделката е изцяло обявена за недействителна, а не само до ? ид.ч. от прехвърленото право.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 475/20.11.2013 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 685/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top