5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 27.04.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4482 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. И., чрез адв. М. Р. и адв. С. Й., против въззивно решение № 2407/10.04.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 4473/2016 г.
Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска, както и присъждане на съдебноделоводните разноски, направените във всички инстанции.
Софийският апелативен съд, чрез А. К. – съдебен администратор на съда, с юридическо образование, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Окръжен съд Благоевград не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба срещу въззивното решение, постановено по искове с цена под 5000 лв. е недопустима – това са претенциите за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, както следва – за сумата 510 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и за сумата 849,44 лева – заплатени суми по изпълнителното дело. Предявен са няколко иска за заплащане на обезщетения за причинени имуществени вреди и тяхната цена не е сборът от всички.
В тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решение от 04.12.2015 г., постановено по гр.д. № 28253/2015 г. от Софийски районен съд, е отхвърлен исковете на К. Д. И. против Софийски апелативен съд и Окръжен съд Благоевград за солидарно заплащане на обезщетение за причинени му вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на производството по гр.д. № 737/1998 г. на ОС Благоевград и гр.д. № 2795/2008 г. на САС в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, както следва – 20 000 лв. за неимуществени вреди, 6 675,98 лв – събрани принудително по из.д. № …. в изпълнение на окончателното решение по забавеното дело, сумата 510 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата 849,44 лева – заплатени суми по изпълнителното дело.
Първостепенният съд разгледал исковете, като ги квалифицирал по чл. 49 ЗЗД. Въззивният съд намерил, че правилната квалификация е чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, , като се позовал на § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр. 98/11.12.2012 г./, но това не е намерило отражение в диспозитива на съдебния акт.
Съдът установил, че на 28.10.2013 г. – в рамките на предвиденото по чл. 60а от ЗСВ административно производство, К. И., е подал заявление до Инспектората към ВСС за обезщетяване поради нарушение на правото му на разглеждане на делото му в разумен срок. С писмо от 21.02.2014 г. заявителят е уведомен, че извършената проверка е констатирала, че не е спазен срокът по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, поради което заявлението не подлежи на разглеждане по реда на гл. III“а“ ЗСВ и е съставен констативен протокол, с което е изпълнена задълителната предпоставка за допустимост на производството пред съда.
Съдът установил, че К. И. е бил конституиран като страна по гр.д. № 737/1998 г. на ОС Благоевград в качеството му на правоприемник на починалия ответник, което му дава право да се оплаква от цялата продължителност на производството. В тази връзка, началният момент на периода, в който е разглеждано и приключило делото, по повод на което са предявени исковете за обезщетение, е 13.10.1998 г., когато е депозирана в първоинстанционния съд исковата молба, а крайният момент съвпада с датата на постановяване на окончателния съдебен акт – 17.05.2013 г, при което общата продължителност на производството е 14 години, 4 месеца и 26 дни. Продължителността се преценява глобално, държавата отговаря чрез своите процесуални субституенти – в случая съдилищата, за нарушение на разумния срок за окончателното приключване на производството.
Съдът посочил, че преценката за разумността на срока включва следните критерии: фактическа и/или правна сложност на делото; поведение на жалбоподателя и на другите страни; поведение на съответните компетентни държавни органи и значение на делото за лицето.
Съдът намерил, че делото, за което се претендира обезщетение поради бавно правосъдие било с фактическа и правна сложност. Бил предявен иск по чл. 55, вр. чл. 134 ЗЗД, като се искало заплащане на обезщетение, което подлежало на експертна оценка. Предмет на иска били извършени в имот подобрения във връзка с реализирано строителство; изготвени били тройна и допълнителна съдебно-технически експертизи, както и съдебно-счетоводна и съдебно-икономическа експертизи, разпитани били четирима свидетели, големият брой на страни – 13 главни и 1 трето лице-помагач, по делото се наложило призоваване на една от страните чрез Държавен вестник, три от страните починали в хода на процеса, делото било спирано за издирване и конституиране на правоприемниците на тези страни, били назначавани особени представители на страни по делото, един особен представител починал и се наложило определяне на нов.
Относно поведението на лицето, претендиращо нарушение на разумния срок за разглеждане на делото му, и поведението на другите страни, въззивната инстанция приела, че не са имали такова, което да е довело до неоправдано отлагане и/или забавяне на делото.
По повод третия критерий – поведение на компетентните държавни органи, било установено, че продължителността на делото се дължала най-общо на недобрата организация по призоваването на участниците в производството и несвоевременното изготвяне и представяне на експертните заключения, а по-конкретно – на повторното провеждане на въззивно производство в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в произнасяне на ОС Благоевград и САС по нередовна искова молба. Софийският градски съд формирал извод, че именно съдилищата не са успели да осигурят приключването на делото в един по-кратък срок, като не са осигурили процесуална дисциплина на участниците.
Според решаващия състав на СГС обаче забавянето, за което държавните органи били отговорни, не било достатъчно основание, за да се обобщи, че било нарушено правото на касатора на разглеждане на делото му в разумен срок, тъй като следвала да се прецени и важността на засегнатите интереси. Този критерий следвало да се прояви в кумулативна даденост с останалите три, за да е налице нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС. В случая е прието, че значимостта на интереса за страната не можела да обоснове нарушение на разумния срок – исковата претенция срещу касатора К. И. възлизала на сумата от 2 383,25 лв. и сумата от 794,50 лв., като исковете били уважени частично, при което продължителността на делото е отложила изпълнението на задължението му.
С тези мотиви въззивният съд достигнал до извода, че не е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС и не е осъществен фактическия състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: допустимо ли е да се приеме, че при безспорно наличие на прекомерна обща продължителност на съдебното производство, решаващо значение за изхода на спора ще има важността на засегнатите интереси; приложим ли е критерият „предмет на делото“, когато страната е ответник и няма никакъв интерес от него; допустимо ли е да се прилага критерият „залог на лицето“, при условие че в резултат на прекомерната обща продължителност на делото, на жалбоподателя са начислявани законни лихви, неколкократно надвишаващи размера на първоначалната искова претенция?
Въпросите са включени в предмета на делото и са от значение за постановения резултат, като няма формирана задължителна съдебна практика; от значение са за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) по обобщените и преформулирани от съда въпроси: кои са критериите и какво е съотношението между тях, когато се определят вредите, съответно обезщетението от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС; има ли значение качеството на страната по забавеното дело при преценка на критерия предмет на производството.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба срещу въззивно решение № 2407/10.04.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 4473/2016 г. в частта по исковете на К. Д. И. против Софийски апелативен съд и Благоевградски окръжен съд да му заплатят солидарно обезщетение за причинени му имуществени вреди от разглеждане и произнасяне в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, по гр.д. № 737/1998 г. на ОС Благоевград и гр.д. № 2795/2008 г. на САС, както следва – 510 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 849,44 лева – заплатени суми по изпълнителното дело, и ПРЕКРАТЯВА производството по касационно гр.д. № 4482/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о. в тачи част.
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2407/10.04.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 4473/2016 г. в частта по исковете за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществена вреда от 6 675,98 лв. – събрани принудително по из.д. № 20138580400767 в изпълнение на окончателното решение по забавеното дело
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства, че е внесъл държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 05,00 лв. по сметка на Върховния касационен съд. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
При изпълнение в срок, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: