5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1158
София, 13.12.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2560 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. В. С., чрез адв. В. и адв. М., срещу въззивно решение № 584/14.03.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 5609/2016 г.
Касаторът излага доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост в изводите на съда.
Насрещната страна Л. Д. Х., чрез адвокат Н. Н., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Претендира сторените пред касационната инстанция разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Апелативният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд е отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Н. В. С. срещу Л. Д. Х. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № . г., том., рег.№ ., дело № . г. на нотариус Н. В..
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищцата Н. В. С. е дъщеря и наследник по закон на В. П. Р., поч. 01.09.013 г. Той прехвърлил на 29.11.1999 г. на ответника Л. Д. Х. свой собствен недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, така, както е изпълнявала задължението си досега и занапред да му осигури спокоен и нормален живот, такъв, какъвто е водил досега, до край на живота му, като прехвълителят си запазил правото на ползване. Съдът, като обсъдил гласните доказателства, изложил съображения, че кредитира тези, дадени от свидетелите Н. и П., докато свидетелите Кръсетав и П. нямат непосредствени впечатления, неса поддържали чести контакти с прехвълителя. От гласните доказателства съдът приел за установено, че прехвълителят и Л. Х. живели заедно са семейни начала от 16 години, като през лятото са пребивавали в [населено място], а през зимата – в София. Л. се грижела за В., като му готвила, гладила, чистела и той се хвалел с грижите; заедно са имали общо домакинство, като Л. е давала пари на В. и той е пазарувал; ходили заедно до София да си получават пенсиите и за рождения му ден и други празници. Съдът намерил, че показанията на свидетелите Кърсетва и П., че прехвълителят В. П. ги е търсил, защото се чувствал самотен и имал нужда да комуникира с някой, нямат отношение към изпълнението на алеаторния договор. Позовал се е на съдебна практика, че не може да се предполага поемането на други задължения за осигуряването на емоционална близост, топлина и уют. Ако такова задължение е поето изрично, съдът само тогава следва да го вземе предвид, като прецени значението и относителната тежест на това задължение в сравнение с останалите по договора. Съдът посочил още, че договорът е сключен пред 16 години и не е развален от прехвърлителя, от което следва че кредиторът се е считал удовлетворен и наследниците не могат да искат разваляне на договора. Друг съществен момент било, че договорът е сключен и срещу минали грижи, без да се посочват части, от което следва, че договорът е единен и също тези грижи са били приети от кредитора по договора. Съдът, като дал вяра на показанията на свидетелите К. и Н., приел, че прехвърлителят В. Р. не е имал нужда от специфични медицински грижи. Приел, че преди да почини той бил с влошено здравословно състояние, но е отказал да бъде потърсена лекарска помощ. Относно това кой е откарал Р. в болницата съдът не е направил фактически извод, защото показанията на свидетелите били противоречиви.
В заключение, въззивната инстанция достигнала до правния извод, че приобретателят по алеаторния договор е престирал точно, поради което е отхвърлил иска за развалянето му.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.).
Въпросите – за да е налице точно изпълнение на задълженията по алеаторния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, длъжникът следва ли да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в такъв обем, че да бъдат задоволени нуждите му от храна, отопление, медицинско обслужване, лекарства и ежедневните нужди; следва ли при договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и следва ли за прехвърлителя да бъдат полагани всички необходими грижи с оглед действителните му нужди във всеки момент, като се отчитат и промените в състоянието му, изискващи по-голям обем от грижи при наличие на здравословни проблеми, са включени в предмета на делото и от значение за резултата, но не се установява поддържаното противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд в случая е приел, че приобретателят дължи изпълнение по вид и обем, според уговореното в договора, като е приел, че такова е дадено точно от страна на приобретателя. Намерил е, че прехвърлителят не се е нуждаел от по-голям обем грижи, тъй като не са установени здравословни проблеми, нито други промени в състоянието му.
Процесуалноправният въпрос как се разпределя доказателствената тежест за установяване изпълнението на задълженията по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е поставен във връзка с оплакването на касатора, че съдът формално е приел, че тежестта е за ответната страна по делото, но фактически въззивната инстанция е прехвърлила в тежест на ищеца доказването на изпълнението на договора. Уточнен от съда, въпросът следва да се формулира по следния начин – какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес. Той е включен в предмета на делото и от значение за постановения резултат, като се установява противоречие с формираната съдебна практика на ВКС.
Последният поставен правен въпрос е кои доказателства следва да се считат за новооткрити и да се приемат във въззивното производство. Той е свързан с тълкуване на чл. 266, ал. 1 ГПК и е от значение за постановеното от въззивния съд, тъй като той приел, че представената пред него тетрадка с твърдения, че е водена от прехвърлителя и съдържа записки относно извършвани от него разходи, не е новооткрито доказателство. Това е така, защото според съда няма твърдение, че тетрадката съдържа нововъзникнал или новооткрит факт – твърдението, че ответникът не изпълнява поетите по договора задължение е, че не изпълнява задължението си за издръжка и това е основание на исковата претенция; копия на писани от прехвърлителя тетрадки не представлява документ, а и не е в тежест на ищеца да доказва изпълнение на договора. Съдът отказал да допусне гласни доказателства аз установяване факта на откриване на тетрадките от Н. С., както и съдебнографологична експертиза за установяване, че почеркът е на прехвърлителя.
Постановеното от въззивния съд е в противоречие с посоченото от касатора решение № 417 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 788/2009 г., IV г.о.
В заключение, касационно обжалване следва ад бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 584/14.03.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 5609/2016 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 201,32 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: