О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София, 05.12. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева търговско дело № 60144 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. П. Г., чрез адв. Ю. В. Р. от АК – София, срещу въззивно решение № 2428/08.12.2015 г., постановено от Софийският апелативен съд по гр.д. № 3055/2015 г.
Излага касационни доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводтвените правила – необсъждане на всички доводи и възражения на страната, разглеждане на делото по реда на глава Х. ГПК и прилагане на съкратени срокове за писмен отговор, поради което съдът не е разгледал съображенията и доказателствените искания на ответника, изложени в отговора, представен в срока по чл. 131 ГПК, както и поради необоснованост – фактическите изводи не съответстват на събраните доказателства, превратно тълкуване, а още и поради противоречие с материалния закон – чл. 20 и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете.
Насрещната страна Г….. [фирма], не изразява становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК,
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил А. П. Г. да заплати на Г…. [фирма] 29 000 евро „във връзка с развалянето на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2010 г.“, на осн. чл. 55, ал. 1, педл. 3 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2013 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, както и съдебноделоводни разноски, сторени в първа инстанция.
За да постанови този резултат, съдът установил, че на 10.09.2010 г. А. П. и Г…. [фирма] сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, съгласно който, при подписването купувачът – О. трябва да плати 29 000 евро, а остатъкът от 115 евро – чрез банков кредит, след издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Страните са уговорили, че при посочени в договора условия, купувачът има право да развали договора и да поиска неустойка – двойният размер на платеното капаро. На 11.09.2010 г. страните са подписали допълнително споразумение, като се съгласили капарото (задатъкът) в размер на 29 000 евро да се заплати от купувача не по-късно от 20.01.2011 г. срещу разписка от обещателя П.; променен е срокът, след който, поради неизпълнение, купувачът може да иска разваляне на договора плюс уговорената неустойка. Съдът установил още, че на 10.09.2010 г. Н.-А“О. като продавач и Г…. [фирма] като купувач сключили предварителен договор за продажба на друг обект в същата сграда (новострояща се). На 29.02.2012 г. А. П., Г…. [фирма] и [фирма] подписали споразумение, съгласно което А. Г. отпуска на строителя [фирма] заем за довършване на обектите, предмет и на двата предварителни договора, а в случай, че до срок до 01.06.2012 г. не е подписан протокол обр. 15 за сградата, в която се намират обектите, купувачът има право да развали договора и да поиска връщане на капарото в двоен размер. На 21.12.2012 г. страните по изследваните до тук споразумения, както и М. А. Л., подписали, съгласно което се съгласили да продължи действието на предварителния договор, въпреки надлежно връчена нотариална покана от купувача; променен е крайният срок за подписване на акт обр. 15, както и, че при разваляне на договора поради неизпълнение в срок, купувачът има право на двойния размер на капарото, което задължение се поема солидарно от М. Л. и строителя [фирма]. Уговорено е още, че ако купувачът не се възползва от правото да развали договора, действието му продължава, но [фирма] и Л. солидарно му дължат неустойка в размер на 30000 евро. Купувачът е уведомил А. Г., че разваля договора, с нотариална покана, връчена на 02.10.2013 г.
При така установеното, съдът приел, че купувачът по договора и ищец по делото – Г…. [фирма], е изправна страна по договора; ответникът – обещател по предварителния договор – А. Г. е в забава, за която има вина. За търговското дружество е възникнало право да развали договора, което е упражнено и облигационната връзка е отпаднала с обратна сила, поради което е отпаднало и основанието, по силата на което търговецът е престирал пари на Г.. Получената от нея сума от 29 000 евро подлежи на връщане. Искът е по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и с него се реализира правото да се получи обратно заплатена сума по развален договор, сключен между страните; искът не е предявен на договорно, а на извъндоговорно основание; търси се връщане на дадено по развален договор, а не обезщетение за настъпили вреди от неизпълнението или от развалянето на договора. Поради тези съображения, съдът намерил, че уговорката от четиристнанното споразумение от 21.12.2012 г. няма отношение към предмета на иска, като доводите на Г., че именно по силата на това споразумение е „освободена“ от финансова отговорност при разваляне на договора, са неоснователни. Искът е уважен.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос, свързан с приложението на чл. 20 ЗЗД и тълкуването на договорите, както и с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос относно приложението на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като в тази хипотеза съдът следва ли да прецени договорната връзка между насрещните страни, какви са задълженията им по нея, включително при разваляне на договора, какви са уговорките за последиците при разваляне, както и уредбата на финансовите им отношения след това.
Съставът на Върховни касационен съд намира, че поставеният правен въпрос във връзка с тълкуването на чл. 20 ЗЗД, е неотносим към постановеното от съда, който, като е установил уговорките между страните по договора, е изключил изобщо възможността исковия спор да се разреши според каквато и да е договорна клауза, щом искът е по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Вторият правен въпрос е включен в предмет на делото и е от значение за постановения резултат, като разрешаването му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 2428/08.12.2015 г., постановено от Софийският апелативен съд по гр.д. № 3055/2015 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1134,38 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: