О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
София, 26.11.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3025 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Я. Л. К., чрез адв. Д. С. от САК, срещу въззивно решение № 61/05.06.2018 г., постановено от Окръжен съд – Силистра по гр.д. № 112/2018 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна „О. и. и у. 2012“ – С., чрез адв. Р., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване, а в условия на евентуалност – че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
В жалбата е инкорпорирано изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Окръжен съд – Силистра е отменил решението на Районен съд- Силистра и е отхвърлил обективно съединените обуславящ и обусловени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ за признаване на уволнението на Я. Л. К., наложено със Заповед № 31/25.09.2017 г. на Кмета на [община], с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е прекратено трудовото правоотношение, и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ в Общинско предприятие „О. и. и у. – 2012“ [населено място], за заплащане на парично обезщетение за незаконно уволнение за времето, през което е получавал по-ниско възнаграждение, а именно периода от 25.09.2017 г. до 25.03.2018 г. в размер на сумата от 1657, 14 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното ? изплащане.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че със Заповед № 339/25.09.2017 г. Я. Л. К. е възстановен на длъжност „Директор“ на Общинско предприятие „О. и. и у. -2012“, на която е бил назначен с трудов договор № 13/21.03.2012 г. При явяването си за заемане на длъжността, на която е възстановен по съдебен ред, служителят отказал да подпише декларация по чл. 107а КТ, с която следва да декларира, че не са налице основанията за несъвместимост, изброени в цитираната разпоредба. Я. Л. К. твърди, че е уведомил Общинско предприятие „О. и. и у. 2012“, че е избран за председател на управителния съвет на Кооперация – РПК „Бъдеще“, а работодателят заявява, че е установил този факт и от проверка на вписванията в Търговския регистър. След отказа на служителя да подпише декларация по чл. 107а КТ, работодателя му връчил процесната Заповед № 31/25.09.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, като в нея е посочено, че е налице несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 КТ.
Съдът е приел, че по безспорен начин се установява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно – работодателят е счел, че, бъдейки член на орган на управление на кооперация, служителят не може да работи на длъжност „Директор“ в общинско предприятие съгласно чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ. Намерил, че заповедта е мотивирана и служителят е наясно каква е причината за прекратяването на трудовото му правоотношение, издадена е от компетентен орган – кмета на [община]. Съдът, също така, посочил, че работодателят е второстепенен разпоредител с общински бюджет, като приел, че не е самостоятелно юридическо лице, а осъществява своята дейност в рамките на предоставените му правомощия и задължения от името на [община]. Тези изводи са изведени от чл. 52, ал. 1 ЗОбС, според който общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. В заключение е приел, че работодателят е част от общинската администрация на [община], поради което ограниченията, предвидени в чл. 107а КТ са приложими за служителя, който заема длъжността „директор“ на Общинско предприятие „О. и. и . – 2012“.
Като е посочил, че разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е предвидена в публичен интерес и приложението ? не е обусловено от волята на страните, Окръжен съд – Силистра е приел, че извършеното със Заповед № 31/25.09.2017 г. уволнение е законосъобразно. Този извод не се разколебава и поради твърденията на служителя, че в друго общинско предприятие директор бил лице, за което се установяват пречките по чл. 107а КТ, тъй като за работодателя не съществува възможност за преценка дали да приложи закона, а той е длъжен да уволни всеки служител, за който е налице предвиденото в закона основание за несъвместимост.
Твърди се, че решението противоречи на практиката на ВКС във връзка с мотивационната част на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради, което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е формулиран въпрос, посочени са съдебни решения:
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: общинските предприятия по смисъла на чл. 52 и сл. ЗОС част ли са от общинската администрация по смисъла на чл. 15 ЗМСМА; чл. 107а КТ относим ли е за служителите на общинските предприятия предвид обстоятелството, че структурата на общинските предприятия е отделна от тази на общинската администрация /съобразно чл. 52, ал. 2 ЗОС общинският съвет с правилника за ОП определя структурата, управлението и числения му състав/; забраната по чл. 107а КТ приложима ли е и за сключването/прекратяването на трудово правоотношение, възникнало от конкурс.
Първите два въпроса, касационната инстанция обобщава и уточнява по следния начин: директорът на общинско предприятие попада ли сред длъжностите от „държавната администрация“ по чл. 107а КТ. Така формулираният въпрос е включен в предмета на делото, от значение е за постановения резултат, като по разрешаването му няма формирана съдебна практика. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът – забраната по чл. 107а КТ приложима ли е и за сключването/прекратяването на трудово правоотношение, възникнало от конкурс, е също включен в предмета на спора, но разрешаването му не се налага с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Нормата е ясна и се тълкува, ведно с чл. 126, ал. 1, т. 12 КТ – има предвид възникване и съществуване на трудово правоотношение, независимо от начина, по който е възникнало то. Ако несъвместимостта по чл. 107а, ал. 1 КТ възникне при вече съществуващо трудово правоотношение, служителят е длъжен да уведоми за това работодателя.
Касаторът сочи следната съдебна практика: решение № 476/04.04.2012 на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1413/2010 г., решение № 346/23.07.2010 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 468/2009 г. , решение № 281/13.04.2010 на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 210/2009 г., решение № от 10.05.2010 на ВКС, IV г.о. по гр.д. 1629/2009 г., решение № 746/20.01.2011 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 119/2010 г., решение № 99/05.04.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 380/2009 г., решение №351/20.12.2011 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 229/2011 г., решение № 93/08.04.2011 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 1141/2010 г., Тълкувателно решение № 1 от 30.103.2012 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, не поставил въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото твърди, че въззивното решението противоречи на практиката на ВКС във връзка с мотивационната част на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, може да се приеме, че поставя въпросът за мотивиране на заповедта за уволнение съобразно изискванията по чл. 195 КТ. По този въпрос настоящият състав не констатира поддържаното противоречие със съдебната практика и намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне по уточнения от ВКС въпрос в хипотезата ан чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 61/05.06.2018 г., постановено от Окръжен съд – Силистра по гр.д. № 112/2018 г.
Касаторът не дължи внасяне на такси.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: