3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 12.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 7148 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 936 от 01.08.2013 г. по ч.гр.д. № 1275/2013 г. на Старозагорски окръжен съд е отменено разпореждане от 20.03.2013 г. по гр.д. № 2180/2012 г. на Старозагорски районен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на Ц. И. П. от [населено място] по гр.д. № 552/2012 г. на окръжен съд [населено място] и издаденият изпълнителен лист е обезсилен.
Срещу определението на Старозагорски окръжен съд е постъпила частна жалба, подадена от Ц. И. П. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросът чия е отговорността за заплащане на разноски по граждански дела след 01.01.2012 г. за заличени фирми от Търговския регистър. Поддържа се, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото е и въпросът подлежат ли на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища в частта им за присъдените разноски.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производството по издаване на изпълнителен лист.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение № 985 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 2180/2012 г. на Старозагорски районен съд са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Д. С. Г. против А. по в.и М. на п. и по чл. 45 ЗЗД срещу Ц. И. П., комуто са присъдени разноски по делото в размер на 500 лева. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 106 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 552/2012 г. на Старозагорски окръжен съд. Въз основа на разпореждане от 20.03.2013 г. по гр.д. № 2180/2012 г. на Старозагорски районен съд, в полза на Ц. И. П. е бил издаден изпълнителен лист за присъдените му съдебни разноски.
С определение № 936 от 01.08.2013 г. по ч.гр.д. № 1275/2013 г. на Старозагорски окръжен съд разпореждането от 20.03.2013 г. по гр.д. № 2180/2012 г. на Старозагорски районен съд е отменено и издаденият изпълнителен лист обезсилен. Прието е, че в частта му за съдебните разноски въззивното невлязло в сила осъдително решение не подлежи на принудително изпълнение на основание чл. 404, т.1 ГПК.
След подаване на частната касационна жалба против въззивното определение, с определение № 115 от 24.01.2014 г. по гр.д. № 4357/2013 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 288 ГПК, решение № 106 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 552/2012 г. на Старозагорски окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Повдигнатият от касатора въпрос относно отговорността за разноски след заличаване на дружество в търговския регистър няма отношение към процесуалноправния въпрос, предмет на обжалваното определение – подлежи ли на принудително изпълнение в частта му за съдебните разноски въззивно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск.
Не е от значение за точното приложение на чл. 404, т.1 ГПК и въпросът подлежат ли на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища и в частта за присъдените разноски, който въпрос е намерил разрешение в установената съдебна практика. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд (определение № 419 от 02.07.2013 г. по ч. г.д. № 3472/2013 г. ІV г.о.; определение № 113 от 15.02.2013 г. ч. гр. дело № 22/2013 г. ІV г.о, постановени по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК), въззивният съд е приел, че когато осъдителен иск е отхвърлен, какъвто е разглежданият случай, то въззивното решение не подлежи на предварително изпълнение в частта относно осъдителния диспозитив за съдебните разноски.
След влизането в сила при условията на чл. 296, т. 3, пр. І-во ГПК на въззивното решение с постановяването на определение № 115 от 24.01.2014 г. по гр.д. № 4357/2013 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, жалбоподателят разполага с възможността да се снабди отново с изпълнителен лист на основание чл. 404, т.1, пр. І-во ГПК – въз основа на
влязлото в сила въззивно решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 936 от 01.08.2013 г. по ч.гр.д. № 1275/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: