О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1419
С., 09.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
В. ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 589 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Г. С., М. А. С. и А. В. С., всички действащи чрез адв. Я. Д. от АК – С. срещу въззивно решение № 828/04.11.2010 г. на Софийски апелативен съд, осми състав, постановено по гр.д. № 456/2010 г.
Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По същество излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещните страни С. община и М. на регионалното развитие и благоустройството не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Контролиращата страна Прокуратурата на Р. България не е изразила становище.
Жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирани страни, като са съобразени и изискванията за редовност чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд, като е изменил решението на Софийски районен съд, е отхвърлил всички искове на В. Г. С., М. А. С. и А. В. С. против С. община и евентуалния ответник М. на регионалното развитие и благоустройство.
Част от въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на платени лихви по теглен заем от Д. са заявени като частични за сумата от 1000 лв. Цената на всеки един от субективно предявените искове за заплащане на обезщетение за сторени имуществени вреди в размер на заплатените разноски по делата по иска по чл. 7 ЗВСВОНИ е 2000 лв. Искът на А. В. С. за обезщетяване за сторените разноски по поддръжката на имота е за сумата 3392,33 лв.
Касационната жалба е подадена на 06.01.2011 г., което значи, че касационното производство е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението с ДВ бр. бр. 100/2010 г. Законодателят е разпоредил необжалваемост на въззивните решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5000 лв.
Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба в посочената по-горе част следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено.
В останалата част касационната жалба е допустима.
Ищците са предявили обективно и субективно съединени искове за обезщетение на причинени им имуществени и неимуществени вреди в резултат на уважен против тях иск по чл. 7 ЗВСВОНИ. Атакуваната по реституционния закон сделка е покупко-продажба на държавен имот по реда на НДИ, като по приключилото дело съдилищата са приели, че тя противоречи на закона – извършена е продажба на жилище в сграда до три етажа, което е било забранено по силата на чл. 110, ал. 1, т. 3 НДИ.
Ищците търсят връщане да платената по договора покупна цена, стойността на полезни и необходими разноски в имота, както и неимуществени вреди.
Считат, че исковете им следва да бъдат уважени поради осъществен фактически състав на чл. 1 ЗОДОВ.
Съдилищата са отхвърлили претенциите, като са приели, че държавата и общините не отговарят по специалния закон за вреди от нищожни правни сделки.
Поставеният в изложението въпрос е дали сключването на договор по реда на НДИ /отм./ въз основа на решение на ОбНС е действие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност и тя попада ли в приложното поле на чл. 1 ЗОДОВ. Въпросът е от значение за постановения от въззивния съд резултат и разрешаването му е от значение за точното приложение на закона.
По така изложените съображения, следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на В. Г. С., М. А. С. и А. В. С. в частта й срещу въззивно решение № 828/04.11.2010 г. на Софийски апелативен съд, осми състав, по гр.д. № 456/2010 г., постановено по исковете им за заплащане по 1000 лв. /лихви по заем с Д./ и по 2000 лв. съдебни разноски по гр.д. № 2454/1992 г. по описа на СРС, 61-ви състав, както и на сумата от 3392,33 лв. по иска на А. В. С. за вложените от него средства за ремонт и поддръжка на имота, предмет на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ.
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 828/04.11.2010 г. на Софийски апелативен съд, осми състав, по гр.д. № 456/2010 г . в останалата му част.
В частта, с която е върната касационната жалба, съдебният акт подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
Касаторите не дължат държавна такса при подаване на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: