Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1061_11_opr288_328(2)kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
С., 06.03. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1061 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. „П. и.”, срещу въззивно решение от 09.02.2011 г. по въззивно гр.д. № 8457 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-а възз. с-в., в частта, 1) с която е потвърдено решение от 03.05.2010 г. по гр.д. № 56757 /2009 г. на Софийски районен съд, 78 с-в., с която са уважени искове на И. В. В. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ – признато е за незаконно и е отменено уволнението на И. В. В. със заповед № 63 от 22.10.2009 г. от длъжността „Директор на областно управление – [населено място]” и И. В. В. е възстановен на длъжността; 2) в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Искрен В. В. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1, т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 3,117.60 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното му уволнение за периода от 03.11.2009 г. до 26.04.2010 г. и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на жалбоподателя 338 лева разноски и вместо това е постановено друго, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Искрен В. В. на основание чл.344,ал.1, т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ сумата 3,117.60 лева за периода от 03.11.2009 г. до 26.04.2010 г., ведно със законната лихва от 22.12.2009 г. и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Искрен В. В. не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл.328,ал.2 КТ със заповед от 22.10.2009 г. след като на 21.10.2009 г. Министърът на Р. е сключил договор, с който е възложил длъжността „Председател на УС на А. „П. инфраструктура” към МРРБ на нов човек, като основание на заповедта за уволнение е посочено сключване на договор за управление на предприятието и подбор на нов екип; съдът е приел, че под предприятие по смисъла на чл.328,ал.2 КТ се разбира организация, която развива стопанска дейност, каквито са търговските дружества и каквито не са учрежденията и органите на изпълнителната власт, какъвто в случая е работодателят, за което въззивният съд се е позовал на посочена практика на ВКС : Р № 718 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 67/2010 г., ІІІ г.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК; Р. № 1864-2063-2001 г.,ІІІ г.о.; Р. № 949-1105-1998 г., ІІІ г.о.; Р. № 778-1999 г. Съдът е приел, че с договора от 21.10.2009 г. на Председателя на УС на ответника са възложени правомощия, свързани главно с представителство, организация на дейността и ръководство на агенцията, но с него не е уговорено постигането на определен резултат и не се цели изпълнението на определена стопанска или производствена програма, поради което и поради това, че ответникът не е търговско дружество, съдът е приел, че сключеният договор за управление не може да бъде основание по чл.328,ал.2 КТ за уволнението на ищеца. С оглед изхода от спора по този иск, поради безсрочния характер на трудовото правоотношение, доказаното оставане на ищеца без работа по трудово правоотношение за периода за който претендира обезщетение и установения размер на последното получено брутно трудово възнаграждение, съдът е намерил за основателни и другите два иска.
Жалбоподателят извежда материално-правния въпрос относно тълкуването на понятието „предприятие” по смисъла на разпоредбата на пар.1,т.2 от ДР КТ, в която е посочено и учреждение и дали не е налице необосновано стесняване на приложението на договора за управление само за сферата на търговските и дружествените отношения, както и въпроса относно тълкуването на понятието „ръководство на предприятието” по смисъла на пар.1,т.3 от ДР КТ и какви задължения са включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководна функция. Жалбоподателят твърди наличието на противоречива практика на съдилищата по тълкуването на двете понятия, каквато не сочи и не представя, както и че с оглед необходимостта от правилното разрешаване на спора с оглед продължаване на единната и непротиворечива съдебна практика по тези въпроси, е необходимо произнасяне от ВКС по тях, което ще доведе до точното прилагане на закона и до развитие на правото – посочените основания са по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
От изложеното за съдържанието на мотивите на въззивното решение е видно, че въпросът дали А. „П. и.” е предприятие по смисъла на чл.328,ал.2 КТ е обуславящ.
Жалбоподателят не е представил, нито дори посочил влезли в сила съдебни решения, в които въпросът да е разрешен, както той предлага – че държавните агенции са между предприятията, визирани в разпоредбата на чл.328,ал.2 КТ, поради което и съгласно приетото в т.3 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС следва да се счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото е разрешен от въззивния съд в съответствие с разрешението в посоченото от въззивния съд решение № 718 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 67/2010 г., на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което под „предприятие” по смисъла на чл.328,ал.2 ГПК се разбира организация, която развива стопанска дейност, и че разпоредбата на чл.328,ал.2 КТ е неприложима за органи на изпълнителната власт.
Въпросът дали ищецът е служител от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328,ал.2 КТ не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че А. „П. инфраструктура” не е предприятие по смисъла на тази разпоредба и това е достатъчно, за да обуслови незаконосъобразността на уволнението на това основание, без да разглежда останалите предпоставки.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства, че е направил разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.02.2011 г. по въззивно гр.д. № 8457 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-а възз. с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.