Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1309_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
С., 30.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1309 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 03.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 35 /2010 г. на В. окръжен съд, г.о., в частта, с която е оставено в сила решение от 24.07.2009 г. по гр.д. № 1622 /2007 г. на Г. районен съд, с което са уважени искове на Г. Т. Й. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и чл.128 КТ в размер на 1,305 лева и жалбоподателят е осъден за разноски.
Ж. твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, в което извежда процесуално-правни и материално-правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, които ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът в това производство Г. Т. Й. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), първият иск (по чл.344,ал.1,т.1 КТ) е неоценяем, а обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Първият въпрос е процесуално-правен: когато само един от ответниците е надлежна страна, а другите нямат такова качество, приложима ли е разпоредбата на чл.116 ГПК (чл.87 ГПК (отм.) – това не води ли до заобикаляне на императивна правна норма; жалбоподателят твърди, че по въпроса няма съдебна практика, поради което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК).
Първоинстанционното и въззивното производство са по ГПК от 1952 г. (отм.), следователно приложима е разпоредбата на чл.86 от този кодекс относно местната подсъдност. Но този въпрос (за местната подсъдност) не е обуславящ, той е решен извън въззивното и първоинстанционното производство – с определение на В. окръжен съд по ч.гр.д.. № 1279 /2007 г.
Останалите въпроси, които се отнасят до обжалваната част от решението, са материално-правни : дали волята на работодателя може да бъде изведена от контекста на предизвестието и от клаузите на трудовия договор; законността на предизвестието или тази на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е предмет на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ; отказът работникът да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително ли трябва да бъде отразен върху самата заповед или може и в отделен протокол; задължително ли е свидетелите да бъдат работници, трябва ли да могат в съдебно заседание да възпроизведат съдържанието на заповедта дословно; какво е юридическото съдържание на израза „друго предприятие” по чл.120 КТ и дали насрещната конкуренция на основание за прекратяване не следва да се реши в полза на страната, която първа е предприела действия, не са обуславящи изхода от спора, защото въззивният съд е основал крайния си извод за основателността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ на извода (стр.5 на решението, л.169 по делото), че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал наличието на основанието за уволнение – намаляването на обема на работа.
Въпросът при противоречиви констатации за един и същи факт в неоспорен по делото официален документ и заключение на вещо лице, на кое от двете доказателства съдът следва да основе решението си, не е обусловил извода на съда за основателността на втория иск, защото съдът не е направил подобен извод – че доказателствата си противоречат, а че доказателствената тежест на факта на плащане е на ответника, а той не е ангажирал доказателства в тази насока – представените от ответника два разходни касови ордера не удостоверяват плащането на дължимото трудово възнаграждение, защото от съдържанието им не се установява плащане на това дължимо възнаграждение, докато със заключението на вещо лице се установява, че (в счетоводните документи на ответника) не е отразено плащане (обратното).
Поради изложеното не е налице основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, ответникът не претендира разноски и не доказва да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 03.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 35 /2010 г. на В. окръжен съд, г.о., в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.