Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
738_11_opr288_333(7)kt_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
С., 12.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 738 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 54 СОУ „Св. И. Р.” срещу въззивно решение от 02.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 8890 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” възз. с-в., в частта, с която е потвърдено решение от 07.02.2010 г. по гр.д. № 36708 /2009 г. на Софийски районен съд, 73 с-в., в частта, с която са уважени искове на А. Б. А. срещу жалбоподателя по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ за признаване на незаконността и отмяна на уволнение на ищеца от длъжността „помощник – директор учебна дейност”, за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждането на жалбоподателя да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4,485.60 лева за посочен период от 6 месеца и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна А. Б. А. не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
Като довод за незаконосъобразност на уволнението ищецът сочи и нарушение на закрилата по чл.333,ал.1т.3 КТ и Наредба № 5 /1987 г. на МЗ, твърди, че много преди уволнението страда от „исхемична болест на сърцето” (т.1 от наредбата) и преди уволнението и не е взето разрешение от Инспекцията по труда.
По делото е установено, че ищецът е уволнена поради съкращаване на щата със заповед от 01.06.2009 г., връчена същия ден (на 01.06.2009 г.), считано от 01.07.2009 г. По въззивната жалба на 54 СОУ „Св. И. Р.”, съдържаща довод за неправилно приложение на разпоредбата на чл.333,ал.1т.3 КТ, въззивният съд е приел, че въз основа на болничен лист, издаден на 03.07.2009 г., е установено че за периода от 30.06.2009 г. до 24.07.2009 г. ищецът е била в отпуск по болест поради заболяване с диагноза „исхемична болест на сърцето” и тази диагноза е потвърдена с експертно решение от 19.11.2009 г. на ТЕЛК, следователно към момента на уволнението ищецът е страдала от болестта „исхемична болест на сърцето”, което заболяване и дава специална закрила по чл.333,ал.1т.3 КТ, а ответникът – работодател, чиято е доказателствената тежест, нито е твърдял в процеса, нито е доказал, че преди издаване и връчване на заповедта за уволнение е изпълнил задълженията си по чл.1 и чл.3 от Наредба № 5 /1987 г. във вр. с чл.333,ал.1,т.3 КТ, поради което следва да се приложат последиците на чл.344,ал.3 КТ без спорът да се разглежда по същество.
И. от жалбоподателя материалноправен въпрос : към кой момент следва да се преценява наличието на закрилата по чл.333,ал.1,т.3 вр. ал.2 КТ – към момента на уволнението или към момента на връчване на заповедта за уволнение, е обуславящ и както твърди жалбоподателят, е разрешен в противоречие с посочените решения № 206 /29.02.2000 г. по гр. д. № 617 /1998 г., на ВКС, ІІІ г.о. и № 797 /2006, на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че правно-релевантният момент е този, в който волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е достигнала работника, който може да е различен (да предхожда) момента на прекратяването на трудовото правоотношение.
Разрешението е в противоречие и с приетото в решения № 559 /09.07.2010 г. по гр.д. № 650 /2009 г., на ВКС, ІV г.о. и № 608 /12.10.2010 г. по гр.д. № 1139 /2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, с които по същия правен въпрос е прието, че моментът, към който предварителната закрила се осъществява, е този на връчване заповедта за уволнение; моментът на достигането на писменото изявление до адресата е правно-релевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението и че закрилата по чл.333 КТ е „предварителна“ и изрично в чл.333,ал.7 КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Противоречията осъществяват основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбоподателят дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 149.71 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 02.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 8890 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” възз. с-в., в обжалваната част, с която са уважени искове по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ.
Указва и дава възможност на 54 СОУ „Св. И. Р.” в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 149.71 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.