Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1036_11_opr288_194(1)kt_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
С., 22.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1036 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], Р., срещу въззивно решение № 244 от 17.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 336 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 04.02.2011 г. по гр.д. № 10359 /2010 г. на Русенския районен съд, с което са уважени искове на Е. С. Н. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед на управителя на жалбоподателя от 04.11.2010 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Е. С. Н. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и двата иска са неоценяеми.
Ищецът е уволнен дисциплинарно, т.к. за посочен период от време от 06.01.2010 г. до 23.07..2010 г. като шофьор на тежкотоварен автомобил „И.” е допуснал преразход на 1,472 литра гориво, с което е злоупотребил с доверието на работодателя.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че на 26.07.2010 г. е изготвена докладна записка на диспечер до работодателя за липса на 887 литра гориво от автомобила на ищеца, въз основа на този доклад работодателят е назначил комисия и е извършил два теста на автомобила на 18.07.2010 г. и на 13.10.2010 г. за съответствие между показанията на бордовия компютър и реалния разход на гориво, при които е установен по-голям разход от отчитания, извършен е технически преглед на камиона на 09.09.2010 г, при което е установено, че горивната система не е в оригиналния вид. При така установените факти съдът е приел, че в случая възниква съмнение относно спазване на разпоредбата на чл.194 КТ и извършване на дисциплинарната процедура в сроковете, установени в КТ, че откриване на нарушението представлява началото на неговото узнаване, че соченият доклад от 23 (всъщност 26).07.2010 г. представлявал именно началото на узнаването и проверката дали са налице умишлени действия, следвало да бъде извършена в двумесечен срок от тази дата, вместо което работодателят извършил проверка в много по-дълъг период от време, като в значителен отрязък от време не е предприемал никакви действия в тази насока. Съдът е приел също, че умишленият преразход на гориво представлява „злоупотреба с доверието на работодателя”, но че по делото не са събрани доказателства за наличието на конкретно поведение на ищеца за констатирания преразход, че преразход, макар и по-малък, е имало и при управлението на автомобила от други работници (при тестовете) и че горивната камера не е оригинална, следователно не е установено, че именно ищецът е допуснал преразхода, за който е наказан. Така съдът е формирал краен извод за основателност на двата иска – отменил е уволнението и е уважил обусловения иск за възстановяване на работа.
От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя и уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС материално-правен въпрос по приложението на правилото на чл.194,ал.1 КТ по тълкуване на понятието „откриване на нарушението”: от кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарното наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението, е обусловил изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбоподателят дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 80 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 244 от 17.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 336 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о…
Указва и дава възможност на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 80 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.