О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
София, 13.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 251 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г. срещу въззивно решение от 19.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 1505 /2010 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е обезсилено решение от 31.05.2010 г. по гр.д. № 8686 / 2009 г. на Варненски районен съд и производството по въззивното дело е прекратено в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище, собственост на бившия съпруг В. С. Г., на бившата съпруга. Г. Г., на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на страните С. В. Г. (родена през 2001 г.), докато ги упражнява на основание чл.107,ал.3 СК (отм.), а Г. Г. е осъдена да заплаща на В. Г. месечен наем за жилището в размер на 388 лева за ползването на семейното жилище с падеж пето число на месеца, за който се дължи до настъпване на основания за изменението или прекратяването му.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, съдържащо правни въпроси, които ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът и в това производство В. Г. не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и обжалваемият интерес по него иск във въззивното производство е над 5,000 лева.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът е по чл.107,ал.3 СК от 1986 г. (отм.), че по делото е постановено и влязло в сила през 2008 г. съдебно решение по чл.100 СК от 1986 г. (нататък със СК се обозначава само този СК), с което е одобрено споразумение между страните по чл.101 СК за прекратяване на брака им с развод, в решението съдът е пропуснал да се произнесе по ползването на семейното жилище, въпреки постигнатото изрично споразумение по този въпрос съпругата да го ползва до 01.09.2009 г., след което да го освободи; със следващо решение съдът е отказал да допълни първоначалното решение в частта относно предоставяне ползването на семейното жилище. При тези факти въззивният съд е приел следните правни изводи : производството по чл.100 СК е охранително по своя характер, за да бъде одобрено споразумението по чл.101 СК, то трябва да бъде пълно; протоколът от съдебното заседание и решението в мотивите му имат характера на официален свидетелстващ документ, липсата на произнасяне е очевидна фактическа грешка (ОФГ), отстраняването на която не е обвързано със срок и макар и със съдебно решение да е отказано допускането на поправка на ОФГ, изложените в него мотиви включват недопустими за обсъждане в това производство въпроси, поради което въззивният съд приема, че решението, с което е утвърдено споразумението, касае и ползването на семейното жилище, нормата на чл.107,ал.3 СК не предвижда самостоятелна промяна на режима на ползване извън промяна на режима на упражняване на родителските права, която може да се иска по реда на чл.106,ал.5 СК и като последица съдът да се произнесе и за ползването на семейното жилище, в този смисъл е и ТР на ВС №71 /1977 г., в настоящият случай няма твърдение за промяна относно родителските права, а и данните по делото сочат обратното, поради което страните са обвързани от постигнатото споразумение по чл.101 СК и трябва да приемат последиците от това, исковата молба е подадена преди влизането в сила на новия СК, разпоредбата на чл.107 СК е материалноправна и има действие и за в бъдеще, затова не би могла да бъде приложена разпоредбата на чл.56,ал.6 СК, систематичното място и препращането към ал.5 сочат на това, че нормата на ал.6 е приложима само за семейно жилище, което представлява СИО или има учредено в полза на двамата съпрузи вещно право на ползване. От изложеното въззивният съд е приел, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес от търсената защита – за ищцата възможността да упражни това право е преклудирана и затова производството като недопустимо, подлежи на прекратяване.
От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя и уточнен от съда въпрос дали е допустим иск по чл.107,ал.3 СК от 1986 г. (отм.) (на който съответства разпоредбата на чл.56,ал.2 СК от 2009 г.) при наличие на споразумение по чл.101 СК от 1986 г. е процесуалноправен и обуславящ изхода от спора и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК
Жалбоподателят дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната и жалба в размер на 279.36 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 19.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 1505 /2010 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е обезсилено решение от 31.05.2010 г. по гр.д. № 8686 / 2009 г. на Варненски районен съд, в частта по иска на Г. В. Г. срещу В. С. Г. с правно основание чл.107,ал.3 СК от 1986 г. (отм.).
Указва и дава възможност на Г. В. Г. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 279.36 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено. Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.