Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1110_11_opr288_357(1)kt_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
С., 28.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1110 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П. за т. п.” – Горна О. на [фирма], срещу въззивно решение № 325 от 21.06.2011 г. по въззивно гр.д. № 555 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 15.04.2011 г. по гр.д. № 10552 /2010 г. на Русенския районен съд, с което е уважен иск на О. Г. Б. срещу жалбоподателя за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед на директора на жалбоподателя от 08.10.2010 г. и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна О. Г. Б. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем.
Наказанието е наложено на ищеца, който изпълнява длъжността „ревизор на вагони”, за това, че на 23.09.2010 г. в посочен час при технически преглед на влак и вагон с посочени номера, не е изпълнил свое задължение по чл.126,т.5 и т.4 КТ да установи липсата на метална мрежа върху товарен вагон, който е превозвал насипен скрап, с което е създадена опасност за посегателства върху товара и за увреждане здравето на хора – работникът е извършил нарушение по чл.186 КТ и чл.187,т.3 КТ.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по делото работодателят-ответник не е представил убедителни и категорични доказателства за извършване на нарушението, косвените доказателства не обосновават единствения възможен извод, че ищецът е допуснал превоза на вагона без предпазна покривна мрежа, установено е от свидетелските показания на други служители, че на другия ден вагонът е бил проверен и от тях, те също не са установили липсата на предпазна мрежа и са го включили в състава на композицията, която е дерайлирала, въззивният съд е приел, че доказателствата сочат на множество вероятни причини за констатираната след произшествието липса, че дисциплинарната отговорност обаче не може да се основава на предположение, че вместо в хода на дисциплинарното производство да събере и оцени всички доказателства и да накаже само тези работници, които са извършили дисциплинарното нарушение, работодателят е санкционирал всички служители, извършили технически преглед на вагона от пристигането му в гара Р. до отпътуването му; съдът е приел за неоснователен довода на работодателя-жалбоподател, че не трябва да кредитира показанията на доведените от работника – ищец свидетели, защото те също са наказани и следователно заинтересовани от изхода от спора в полза на ищеца и че тезата на жалбоподателя е несъстоятелна, доколкото не доказал, че в момента на проверката на вагона от ищеца, той не е имал предпазна мрежа.
Основният довод в касационната жалба е за логическата необоснованост на извода на въззивния съд за други вероятни причини за липсата на предпазната мрежа след потеглянето, за което жалбоподателят сочи аргументи.
Във връзка с този довод е изведен процесуално-правният въпрос, уточнен от съда съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, за задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила.
Въпросът е обусловил изхода от спора и е разрешен в противоречие с приетото в т.3 на ТР № 2 / 02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и приетото за необосноваността като порок на съдебните решения на инстанциите по същество в мотивите на ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС за касационното производство, което е основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
В едноседмичен срок от съобщение жалбоподателят следва да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 325 от 21.06.2011 г. по въззивно гр.д. № 555 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на „П. за т. п.” – Горна О. на [фирма] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.