Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр.София 15.02.2011г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 337/2010 г.., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на В. М. А. срещу въззивно решение № 325/17.12.2009 г. на съд, постановено по гр.д. № 705/2009 г. от Пернишкия окръжен съд.
Въззивният съд, като е отменил решението на първостепенния П. районен съд, е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, предявени от В. М. А. против П. гимназия „Х. С.”, П.. За да приеме, че заповедта за уволнение от 29.12.2008 г. е законосъобразна, съдът е приел, че е осъществен фактическият състав на посоченото в нея основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Изложени са съображения, че нормата е приложима във всички случаи на придобитото право на пенсия, включително и при условията на пар. 5 ПЗР КСО, което дава основание на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поради пенсиониране.
Касационното обжалване е допуснато с оглед точното приложение на закона.
Повдигнат е следния въпрос: може ли работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, когато са налице предпоставките за ранно пенсиониране по пар. 5, ал. 1 ПЗР КСО или за това е необходимо предварително изявено от работника/служителя желание.
Към настоящия момент има формирана съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК. В множество свои решения Върховният касационен съд е постановил, че работодателят не е длъжен, но е негово правото и може да прекрати трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, щом е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в това число и по пар. 5 ПЗР КСО. /срв. Р-584-2010-ІV ГО ВКС по гр.д. № 167/2009 г., Р-33-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 2280/2008 г., Р-220-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 4691/2008 г., Р-321-2010-ІІІ ГО по гр.д. № 377/2009 г., Р-396-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 1324/2009 г./.
Обжалваното въззивно решение е съобразено с даденото по-горе тълкуване.
Касационните оплаквания са свързани с тълкуването на пар. 5 пар. 5 ПЗР КСО и чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. По изложените съображения те са неоснователни.
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 325/17.12.2009 г. на съд, постановено по гр.д. № 705/2009 г. от П. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: