Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
606_11_opr288_333(7)kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
С., 05.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 606 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], В. срещу въззивно решение от 07.02.2011 г. по въззивно гр.д. № 1 /2011 г. на Варненския съд, г.о., с което е потвърдено решение от 23.11.2010 г. по гр.д. № 11745 /2010 г. на Варненския районен съд, в частта, с която са уважени искове на П. К. С. срещу жалбоподателя по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване на незаконността и отмяна на уволнение на ищеца и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „огняр”, решението е отменено в частта, с която е отхвърлен иск на П. К. С. срещу жалбоподателя по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен за сумата 3,600 лева без да е посочен периода от време и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна П. К. С. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, първите два иска са неоценяеми, а третият (по насрещната жалба) е обусловен.
Като довод за незаконосъобразност на уволнението ищецът сочи и нарушение на закрилата по чл.333,ал.1т.3 КТ и Наредба № 5 /1987 г. на МЗ, твърди, че страда от психично заболяване и преди уволнението му не е взето разрешение от Инспекцията по труда.
Въззивният съд е приел, че към момента на уволнението ищецът е страдал от психично заболяване „циклофрения”, за което е предвидена особената закрила по чл.333,ал.1т.3 КТ и Наредба № 5 /1987 г. на МЗ, че твърденията на ищеца са верни и основателни – работодателят не е изпълнил задължението си по 333,ал.1 КТ и чл.1,ал.1,т.5 Наредба № 5 /1987 г. на МЗ преди уволнението, а едва след това, поради което е приложил правилото на чл.344,ал.3 КТ – отменил е уволнението без да разглежда спора по същество.
И. материално-правен въпрос: дали работодателят е изпълнил задълженията си да събере информация съгласно чл.1 Нар. № 5 /1987 г., при условие, че работникът е отказал съдействие, е обуславящ, т.к. по делото е установено, че преди връчване на заповедта за уволнение от работодателя на ищеца в 8.32 часа на 01.06.2010 г. (л.29), работодателят (ответникът по исковете) е връчил на работника (ищеца) в 8.30 часа същия ден за попълване и декларация за това дали боледува от болест, за което е предвидена особената закрила по чл.333,ал.1т.3 КТ и Наредба № 5 /1987 г. на МЗ и дали се ползва с друга закрила (л.28), а ищецът е отказал да приеме двата документа, което е удостоверено с подписите на двама свидетели с посочени имена върху документите. Въпросът е разрешен в противоречие с посочените решение № 1652 от 13.02.2004 г. по гр.д. № 952 /2002 г., на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1077 от 08.10.1999 г. по гр.д. № 1147 /1998 г. на ІІІ г.о., което представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбоподателят дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 122 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.02.2011 г. по въззивно гр.д. № 1 /2011 г. на Варненския съд, г.о.
Указва и дава възможност на [фирма] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 122 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.