Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр.София 14.07.2011г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 591/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. В. Т. чрез адв. К. С. от АК – София против решение № 148/20.05.2009 г. на Софийски Градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 252/2008 г. относно режима на лични отношения между детето В. с бащата в частта, с която за лице, в чието присъствие да се извършват срещите между тях, е определена майката, както и за продължителността на преходния период до пълноценен контакти между детето и бащата.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 161/02.02.2011 г. по въпроса, когато отношенията между майката и бащата са изключително влошени, дали е в интерес на детето личните срещите с бащата да се осъществяват в присъствието на майката.
Следва да се отговори отрицателно за случаите, в които поведението на родителя внушава негативни възприятия у детето спрямо другия родител и нетърпимост към него, когато срещите между двамата родители са съпроводени със скандали и детето се намества в конфликта на лоялност към тях.
В подобна ситуация присъствието на родителя, на когото са предоставени родителските права спрямо детето при срещите му с други родител, може да задълбочи стреса у детето. В негов интерес е да се избягват ситуациите, при които да се провокират негативните изживявания и мнения за който и да е от двамата родители. Изолирането на някой от тях от отглеждането и възпитанието на детето, откъсването от роднините, внушаването на чувствата на страх и негативизъм у детето към единия от родителите, са рискови фактори за неговото емоционално, физическо и психическо развитие.
Развитието на децата трябва де се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители, независимо от тяхната раздяла и всеки един от тях, в името на благополучието на детето трябва да му внушава уважение и респект и към другия родител, както и да съдейства и емоционално поукрепя детето си за преодоляване на кризата от разпада на семейството.
По касационната жалба:
С влязло в сила решение на Софийския районен съд по гр.д. № 1460/2007 г. е прекратен с развод брака, сключен между А. В. Т. и Н. Б. Т. поради дълбоко и непоправимо разстройство на съпружеските отношения.
Въззивният съд, като е потвърдил първостепенния съдебен акт е определил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, родителските права на роденото от брака малолетно дете В. А. Т. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от 10 до 14 часа, без преспиване, в присъствието на майката или на друго, посочено от нея и близко на детето пълнолетно физическо лице.
Съдът е приел за установено от съдебнопсихологичната експертиза, че детето проявява тревожност, агресия и напрежение, обусловени от факта на разпада на семейството, дълбокият конфликт между родителите и разширеното семейство. Препоръките на съдебния експерт, както и на Дирекция социално подпомагане – Л. са контактите на детето с бащата да се възстановят постепенно, като срещите да се осъществяват в присъствието на неутрален възрастен, предложен и одобрен от родителите.
Съдът е приел, че следва да се съобрази със становището на Дирекция социално подпомагане „С.”, според което срещите трябва да се осъществяват в присъствието на майката поради ниската възраст на детето. Съдът, също така е взел предвид страховите представи на детето, че е възможно бащата да направи нещо на майката, като е приел, че присъствието й ще му осигури спокойствие, което е в негов интерес. Дадена е възможност алтернативно срещите между В. и бащата да се осъществяват в присъствието на друго пълнолетно лице, посочено от майката.
Решението в обжалваната част е неправилно, като тълкуването на закона противоречи на дадения от настоящия съдебен с оглед интересите на детето В..
В случая, отношенията между родителите не благоприятстват за нормалното развитие на детето и нещо повече, довели са до пълното изолиране на бащата от живота на сина и което е особено тревожно, до създаване на страхови представи у детето. Те не са пряк резултат от поведението на А. Т. към самия В..
Майката в тази ситуация е най-подходяща за подготовка на детето за по-леко преодоляване на стреса, да го успокои и съдейства за възстановяване авторитета на другия родител. Това към настоящия момент не може да стане, Н. Т. по-скоро прехвърля върху детето своето изключително негативно отношение към бащата. По съдебнопсихолочината експертиза е дадено заключение, че поради общата си незрялост детето е склонно да реагира и приема определено внушено поведение, в зависимост от ситуацията и възрастния, който се грижи за него в момента и от който е непосредствено зависим във физически и емоционален план. Емоционалното състояние на майката и цялото й поведение са индикатор за нещо лошо случващо се и заплашващо включително и самия него, поради което е лесно да се му се внуши определено поведение.
Неумението и на двамата родители да общуват помежду си и да поделят отговорността за отглеждането и възпитанието на детето, както и да изискват от своите роднини, близки и приятели подобаващо отношение към другия родител в присъствието на детето, се отразява негативно върху неговото развитие.
В тази ситуация, въззивният съд правилно е предвидил преходен период в отношенията между детето В. и А. Т., в който да им бъде дадена възможност да се опознаят и възприемат като син и баща, детето да възстанови доверието си в него, да свикне с факта, че мата и татко ще живеят разделени, както и да приеме новото семейство на бащата. Правилно, също така е постановил в този преходен период срещите да се осъществяват и в присъствието на лице, което да помогне на В. да преодолее стреса, не е съобразено, че това при установените отношения, не може да бъде майката. Предвид създадената ситуация и силно обтегнати отношения между родителите и това, че не са способни към момента да вземат общо решение дори и за детето, не може на майката да се възложи и избора на трето пълнолетно лице, което вместо нея да присъства на срещите между В. и бащата. В случая, единствената възможност е определяне от съда на трето, неутрално лице и това следва да е служител от дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене на детето.
Съдът, също така е трябвало да предвиди продължителността на периода, в който детето ще се вижда с бащата в присъствието на трето лице, както и кога и как постепенно ще се разшири режима на лични отношения между В. и А. Т., така че да се способства за възстановяване на нормалните връзки между тях.
В заключение, решението в обжалваната част следва да бъде касирано.
Съдът, включително и касационната инстанция не е обвързан от предложенията на родителите за мерките, които определя по чл. 106 СК /отм./
Съставът на Върховни касационен съд като взе предвид установените по делото обстоятелства мненията и препоръките на социалните работници, работили по случая и като се ръководи от интереса на детето В., намира, че режимът на лични отношения с бащата следва да се определи по следния начин:
През първите три месеца, считано от влизане на решението в сила бащата да го вижда всяка първа и трета събота от 10.00 до 12.00 ч. в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене на детето.
През следващите три месеца, освен гореустановения режим, бащата да се среща с детето и всяка първа и трета неделя от 10.00 до 14.00 ч. без присъствие на трето лице.
В следващите три месеци срещите да се осъществяват без присъствие на трето лица в първата и трета събота от 10.00 до 17.00 ч. и първата и трета неделя от 10.00 ч. до 14.00 ч.
След този период, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от 10.00 ч. до 17.00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск.
Служителите от ангажираната със случая Служба „Социално подпомагане” могат при необходимост, ако интереса на детето го налага, да предприемат нужните действия, включително да сезират съда.
Родителите следва да съдействат на социалните работници, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят тяхната или друга професионална помощ с оглед нормализиране на отношенията между тях и подкрепа на детето за справяне със ситуацията.
МОТИВИРАН от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 148/20.05.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 252/2008 г. относно режима на лични отношения между детето В. с бащата А. В. Т. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между А. В. Т. и детето В. А. Т.:
През първите три месеца, считано от влизане на решението в сила бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от 10.00 до 12.00 ч. в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене на детето.
През следващите три месеца, освен гореустановения режим, бащата да взема детето и се среща с него още и всяка първа и трета неделя от 10.00 до 14.00 ч., без присъствие на трето лице.
В следващите три месеца срещите да се осъществяват без присъствие на трето лица в първата и трета събота от 10.00 до 17.00 ч. и първата и трета неделя от 10.00 ч. до 14.00 ч.
След този период, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от 10.00 ч. до 17.00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск.
Препис от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане” Л. и Дирекция „Социално подпомагане” С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: