О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1531
С., 07.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 553 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. ф.к. С. – 2000, представляван от изпълнителния директор Г. К. Г. чрез адв. С. М. Р. срещу въззивно решение № 16/07.02.2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 483/2010 г., в частта, с която иска на М. Г. М. е частично уважен.
Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Оплакванията за пороци по чл. 281 ГПК са за недопустимост и неправилност.
Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като се е позовала на съдебната практика..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като са съобразени и изискванията за редовност чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск от М. Г. М. против Общински футболен клуб С. – 2000 за сумата 30 000 лв. неплатени трудови възнаграждения. Претендира и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба.
Първостепенният Сливенски районен съд е уважил иска в размер на 16 000 лв., ведно с лихва върху главницата до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е потвърдил това решение.
Поставеният въпрос е дали общият граждански съд може да се произнесе по правен спор, който не е арбитруем, но е вече разрешен от арбитраж, съответно порочно ли е постановеното съдебно решение.
Приложеното от касатора съдебно решение не дава разрешение точно на повдигнатия проблем, така, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съдебният състав на Върховния касационен съд намира, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, така, че следва да се допусне касационно обжалване на основание ч. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Цитираните от М. Г. М. чрез адв. П. В. от АК – С. съдебни актове по гр.д. № 653/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО и Р-395-2010-ІV ГО касаят характера на възнаграждението, уговорено в разглежданите случаи между футболист и футболен клуб, като трудово. Тези решения, обаче не дават отговор на поставения по чл. 280, ал. 1 ГПК правен проблем за възможността гражданският съд да пререши спор, разрешен от арбитраж, независимо дали спорът е бил арбитруем и за евентуалните пороци на арбитражното решение.
По така изложените съображения, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 16/07.02.2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 483/2010 г., в частта, с която О.ф.к. С. – 2000 е осъден да заплати на М. Г. М. 16 000 лв., лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба съдебно-деловодни и разноски, а по сметка на съда – дължимите държавни такси и поетите от бюджета разноски.
УКАЗВА на касатора О.ф.к. С. – 2000, представляван от изпълнителния директор Г. К. Г. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 320 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок на указанието, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: