Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
825_11_opr288_otstr_nered_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
С., 16.01. 2012година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 825 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба (наречена частна) на В. К. С. срещу въззивно решение № 100 от 11.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 874 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., 2-ри с-в., с което е обезсилено решение № 80 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 1894 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу М. на отбраната иск с правно основание чл.2,ал.2 ЗОДОВ за сумата 16,000 лева и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна М. на отбраната (нататък и МО) не изразява становище .
Прокуратурата на Р. България не изразява становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство (разгледан е един иск) е над 5,000 лева.
В хода на въззивното производство САС е приел, че исковата молба е нередовна и е дал указания за отстраняване на нередовности (л.52): от какъв акт произтича ексцес, на какво заболяване, в какво се състои ексцесът и спрямо кой предшестващ акт на компетентен орган, ищецът да посочи размер и период на имуществените вреди, в какво се изразяват неимуществените вреди и какви медикаменти, консумативи, прегледи и манипулации са извършени и на каква стойност.
Ищецът основава исковете си на твърдения, че бил инвалидизиран през 1974 г. по време на военна служба му е била призната болест епилепсия, през 1995 г. в резултат на настояване пред различни инстанции ТЕЛК прекратява лична инвалидна пенсия и признава и отпуска на ищеца военна инвалидна пенсия; ищецът е претърпял вреди, които са започнали от инвалидизацията му през 1974 г. до завеждане на исковата молба, в резултат на безкрайната борба за изясняване на произхода на заболяването, довело до ново усложнение на здравословното състояние. След указанията на въззивния съд ищецът уточнява (молби л.28, л.54, л.58), че неправилните действия на ответника са довели до непризнаване на причинна връзка между наборната военна служба и заболяването му, каквато е призната едва през 2005 г. след писмо от главен секретар на МО от 2000 г., вследствие на което бавно му е призната военна инвалидност, заболяването му е епилепсия, ексцесът се състои в усложненията на заболяванията, уточнява исканията си – че претендира обезщетение за вреди 3 години назад от датата на законосъобразното решение на ТЕЛК – за периода от 24.02.2003 г. до 24.02.2006 г., че предявените искове са : иск за неимуществени вреди в размер на 9,000 лева, представляващи обезщетение за болки и страдания; иск за имуществени вреди в размер на 7,000 лева, както следва: сумата 2,800 лева, представляващи обезщетение за разликата между отпусната пенсия 108 лева месечно (с разпореждане от 2006 г.) и 180 лева месечно възнаграждение по трудов договор отпреди казармата, сумата 3,600 лева за медикаменти (описани са на л.54) и 600 лева за прегледи, консултации и др.
Въззивният съд е допуснал уточнение на иска (л.67) по молба от 14.04.2010 г. (л.54).
В решението си въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна и въпреки дадените на ищеца указания за отстраняване на нередовностите, те не са отстранени; че искът не може да намери своето основание в ЗОДОВ, нито в ЗОВСРБ (отм.) , твърдените от ищеца обстоятелства не се покриват от юридическите факти, посочени в чл.249, чл.301 и чл.302 от закона (ЗОВСРБ), същевременно в исковата молба няма твърдение заболяването да е вследствие на непозволено увреждане. Така съдът е формирал извод, че от фактическите твърдения на ищеца не е ясно от кои конкретно действия или бездействия са произлезли вредите, от кой акт и на кой орган са възникнали вредите, кога, на какво основание е отменен този акт, че в случай, че се претендира непозволено увреждане следва да е посочено в какво се изразява това увреждане и кой е неговият извършител, че има твърдение за ексцес, но ищецът не е уточнил дали иска обезщетение за първоначално проявление на заболяването, или на негово последващо усложнение. съдът е приел, че въпреки дадени указания, ищецът не е отстранил нередовностите.
И. от жалбоподателя и уточнен от съда въпрос за точното изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба, е обусловил изхода от спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 100 от 11.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 874 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., 2-ри с-в.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.