Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
768_11_opr288_193_kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
С., 16.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 768 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 23.02.2011 г. по въззивно гр.д. № 38 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 16.11.2010 г. по гр.д. № 1765 /2010 г. на Бургаския районен съд, с което са уважени искове на К. И. С. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3, вр. чл.225,ал.2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение със заповед на управителя на жалбоподателя от 15.01.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач консултант” и за заплащане на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконното уволнение в размер на 670 лева за период от два месеца, ведно със законната лихва и разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна К. И. С. не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и двата иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно поради неспазване на изискванията на разпоредбата на чл.193 КТ, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” предполага извършване от страна на работодателя на сложна процедура, предвидена в КТ, а ответникът – работодател не е доказал наличие на такава процедура, работодателят е извършил свое собствено вътрешно разследване по повод липса на стока посредством технически средства – камера, полиграф; ищецът е дала писмени обяснения в деня на извършване на полиграфското изследване и на издаване на заповедта за уволнение, че е откраднала от магазина на работодателя злато на стойност 10,000 лева и се споразумява, че ще възстанови сумата 6,000 лева по доставни цени в срок от 2 месеца на 3 вноски, но от това обяснение не става ясно, че от страна на работодателя е започната. процедура, а че целта е признание за извършена кражба, единствена индикация, че от работодателя се извършва процедура по налагане на дисциплинарно наказание е издаването на заповедта за уволнение, върху която с подписа на един свидетел се удостоверява връчването на ищцата; съдът е заключил, че от изложеното по никакъв начин не може да се приеме тезата, че с написаното на 15.01.2010 (от ищцата) са (представляват) дадени обяснения по повод открита процедура по налагане на дисциплинарно наказание, че видно от съдържанието на написаното, не може да се приеме, че това са обяснения по повод нарушаване на трудова дисциплина и с оглед предстоящо налагане на дисциплинарно наказание, по-скоро волята е към уреждане на имуществени отношения по повод констатирани липси на стока.
От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя материално-правен въпрос : съществува ли изрично законово задължение по смисъла на чл.193 КТ работодателят да уведомява работника за открита дисциплинарна процедура срещу него е обусловил изводите на въззивния съд за основателност на исковете.
И. въпрос е разрешен в противоречие с разрешенията в решения № 629 / 01.11.2010 по гр.д. № 279 /2009, ІV г.о. и № 688 / 23.11.2010 по гр.д. № 114 /2009, ІV г.о., .постановени по реда на чл.290 ГПК, с които по изведения въпрос е прието, че : в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за „висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е „сезиран” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност.
И. въпрос е разрешен в противоречие и с разрешенията в посочените от жалбоподателя решения на ВКС, с които е прието, че:
.№ 171 /23.02.2010 г. по гр.д. № 68 /2009 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК: КТ не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство; необходимо и достатъчно е работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения, в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС;
№ 737 /13.10.2009 г. по гр.д. № 3119 / 2008 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК: когато преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят се е срещнал с работника и го е изслушал или е изискал обяснение за дисциплинарни нарушения, за които впоследствие го е наказал и работникът не е отговорил, то разпоредбата на чл.193 КТ е спазена;
№ 542 от 23.08.2010 г. по гр.д. № 1767 /2009 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК; изискванията на разпоредбата на чл.193 КТ са спазени, когато работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание е изслушал работника за нарушенията, за които след това му е наложил дисциплинарно наказание;
№ 205 /08.04.2004 г. по гр.д. № 1235 /2002 г., ІІІ г.о. : работодателят има задължение да изиска устни или писмени обяснения за нарушенията на работника или служителя, но в разпоредбата на чл.193 КТ и изобщо в нормите по раздел ІІІ, глава девета от КТ не е предвидено, че работникът трябва да бъде уведомен, че ще бъде наказан по дисциплинарен ред;
№ 919 /03.10.2008 г. по гр.д. № 392 /2005 г., ІІІ г.о. : когато работодателят е приел обяснения на служителя за дисциплинарните нарушения, за които му е наложил дисциплинарно наказание, не е нарушена императивната разпоредба на чл.193,ал.1 КТ.
Противоречието с решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК съгласно т.2 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС обуславя наличие на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а противоречието с решения на ВКС, постановени по реда на чл.218а и сл. ГПК от 1952 г., (отм.) обуславя наличие на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 85 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 23.02.2011 г. по въззивно гр.д. № 38 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на [фирма] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 85 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.