3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
София, 18.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 4818 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1640 от 30.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1389/2013 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено определение № 2497 от 21.02.2013 г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 12449/2012 г.
Срещу определението на Пловдивски окръжен съд е постъпила частна жалба, подадена М. Д. К. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешеният в определението въпрос може ли да бъде формиран извод за обичайно местопребиваване на лицето само въз основа на представена от същото клетвена декларация е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 12449/2012 г. на Пловдивски районен съд е образувано по искова молба, с която М. Д. К. от [населено място] е поискала да и бъде предоставено упражняването на родителските права над детето Л., родено на 19.08.2003 г., пребиваващо при баща си – ответника по делото Р. А. Г.. Ответникът е оспорил иска, въвеждайки твърдения, че през последните три години пребивава постоянно във Франция, ведно с детето Л.. Към отговора на исковата молба е представено и удостоверение от Основно обществено училище в [населено място], Франция, съгласно което детето Л. е записана като ученичка за втора година в основния курс на училището. Приложена е и декларация, изходяща от ответника, чиито подпис е заверен от кмета на [населено място] на 26.12.2012 г., с която удостоверява, че живее в града ведно с детето си Л..
С определение № 2497 от 21.02.2013 г, Пловдивски районен съд е прекратил производството по делото, приемайки, че не е международно компетентен да разгледа спора за родителска отговорност за детето Л., тъй като както детето, така и родителят, упражняващ понастоящем родителските права нямат обичайно местопребиваване в Република България.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 1640 от 30.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1389/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че с оглед доказателствата за постоянното местопребиваване на бащата и детето Л. във Франция, където детето трета година живее и ходи на училище, компетентен по делото за родителска отговорност е съдът на държавата-членка по постоянното му местопребиваване към момента на сезиране на съда – чл. 8, ал.1 от Регламент 2201/2003 г. на Съвета на ЕО. Приел е, че не е налице и пророгация на компетентност по чл.12, ал.3 от Регламента – преценка на висшия интерес на детето налага извод, че разглеждането на делото от българския съд не е в негова изключителна полза, тъй като българските специализирани власти нямат поглед върху развитието на детето и не могат да дадат аргументирано становище по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като изводът на съда относно постоянното местопребиваване на детето е формиран не само въз основа на изходяща от ответника декларация, а от представеното удостоверение от Основно обществено училище в [населено място], Франция, в което директорът на училището е удостоверил, че детето Л. Г., живуща в [населено място], [улица] записана втора година като ученичка в основния курс на училището.
По обуславащия изхода на делото въпрос относно международната компетентност на българския съд по дела за родителски права е налице утвърдена съдебна практика, в съответствие с която въззивният съд е приел, че при установените факти за местопребиваването на детето, българския съд следва на основание чл. 17 от Регламент 2201/2003 г. на Съвета на ЕО да прогласи, че не е компетентен да се произнесе по въпроса за родителската отговорност; че обичайното местопребиваване е определено в съответствие с данните за интеграция на детето в семейна и социална среда и продължителността на престоя; съобразено е с данните, че детето пребивава през последните три години във Франция, където учи втора година и живее със семейството на своя баща, имащ същото обичайно местопребиваване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1640 от 30.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1389/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: