О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 24.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 4726 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] чрез адвокат К. М. против решение № 2346 от 28.03.2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „г” състав, постановено по гр.д. № 7697/2012 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Съдържа доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като всеки от ответницата по касация С. Д. П. не е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
По заявеното основание за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 28.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 1614/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 34 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу С. Д. П. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред 1 ЗЗД за присъждане на сумата 5 200 лева – получена по нищожно Споразумение, и чл. 86 ЗЗД за сумата 2 100 лева – обезщетение за забава за периода 28.02.2007 г. – 13.01.2010 г. Видно от мотивите на въззивното решение (включващи и препращане при условията на чл. 272 ГПК), като е приел за недоказано получаването на сумата по претендираната главница от ответницата, съдът е отхвърлил двата иска като неоснователни. Съдът се е произнесъл в този смисъл, без да даде собствени указания при условията на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК, независимо от заявеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не се е съобразил с липсата на спор между страните по съществуването на представените от ищеца 2 мемориални ордера и по обстоятелството, че същите удостоверяват получаването от ответницата на сумите, формиращи процесната главница.
С оглед горното касационната инстанция намира, че процесуално-правният въпрос, формулиран в изложението и уточнен така: „Следва ли въззивният съд, при оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с приложението на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК, да даде собствени указания?” е обуславящ изхода по разгледаното от въззивната инстанция дело, като в тази връзка е възприет подход, противоречащ на разрешението, постановено с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Това сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато по посочения правен въпрос.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2346 от 28.03.2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „г” състав, постановено по гр.д. № 7697/2012 г.
УКАЗВА на [фирма] чрез адвокат К. М. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 146 лева по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: