О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 17.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 4053 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. П. Г. чрез адвокат З. Н. против решение № 8229 от 10.12.2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV „г” въззивен състав, постановено по гр.д. № 13932/2012 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Съдържа доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като всеки от ответниците по касация [фирма] чрез старши юрисконсулт К. А., [фирма] чрез старши юрисконсулт М. А. и Д. „Н.” чрез старши юрисконсулт С. М. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по същество. Всеки от тези ответници претендира присъждането на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-79-168 от 17.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 24206/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 79 състав, с което са отхвърлени предявените от Р. П. Г. срещу Н.”, [фирма], [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.200 КТ за присъждане на сумата 14 644,97 лева – обезщетение за вреди, настъпили в периода 01.04.2007 г. – 01.05.2007 г. от претърпяна на 07.06.1996 г. трудова злополука. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е разгледал материално-правния въпрос, формулиран в изложението и уточнен така: „дължи ли се обезщетение по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука, когато е причинена трайна неработоспособност под 50 % /след изменението на КТ, ДВ бр. 52/2004 г./”. В атакувания съдебен акт въззивната инстанция е възприела разрешение, противоположно на това, дадено в приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение № 633 от 01.11.2010 г. по гр.д.№ 855/2011 г., ІV г.о.; решение № 286 от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 69/2009 г., ІV г.о.; решение № 64 от 18.02.2011 г. по гр.д.№ 374/2010 г., ІІІ г.о.; решение № 831 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 603/2010 г., ІV г.о.; решение № 723 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 290/2010 г., ІV г.о.; решение № 380 от 23.07.2009 г. по гр.д.№ 436/2009 г., ІV г.о. и решение № 160 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 29/2009 г., ІV г.о. Това сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато по посочения правен въпрос.
В изложението са формулирани въпроси, уточнени от настоящия състав така: „тежи ли задължение за увредения работник или служител да полага грижи за ограничаване на вредите от трудова злополука, посредством регистрация като търсещ работа в съответното Бюро по труда по неговото местоживеене”, както и „при наличие на такова задължение, следва ли увреденият работник или служител да търси работа извън населеното място, съответно – Общината, по неговото местоживеене”. Тези въпроси са обсъдени от въззивния съд и са обусловили правните изводи в обжалваното решение, поради което, независимо от отсъствието на заявени от ответниците възражения в тази насока в депозираните отговори по чл. 131 ГПК, е налице общото основание за допускане на касационното обжалване, както и допълнителното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд не е обсъждал въпроса „има ли значение обстоятелството, че в процесния период в съответното Бюро по труда не са обявявани работни места за лица с намалена работоспособност – във връзка с полагането на грижа за ограничаване на вредите”, поради което същият не е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се дава отговор по реда на чл. 290 ГПК. По аналогичен начин стои проблема и с питанията „влязлото в законна сила решение по друго дело между същите страни на същото правно основание за аналогично искане задължително ли е за решаващия съд по отношение на пасивната легитимация на ответниците; следва ли съдът да го отчете при обсъждане на доказателствата, ако то няма задължителен характер за него”. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, като по правило произнасянето в мотивите на съдебния акт не формира сила на пресъдено нещо, освен когато се касае за възражения за прихващане и право на задържане (чл. 298, ал. 4 ГПК). Нищо различно от това не се съдържа в произнасянето по цитираното от касатора решение № 89 от 11.07.2011 г. по т.д.№ 716/2010 г., ТК, І т.о., поради което по отношение на тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не е налице основанието и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът „когато делото не е попълнено с доказателства, за които първоинстанционният и въззивният съдилища не са изготвили доклад по чл. 146 ГПК, следва ли страната да носи процесуалните последици от това и какви са последиците от този факт” по същество представлява довод за неправилност на въззивното решение в хипотезата на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК, поради което следва да бъде обсъден от касационната инстанция в акта по съществото на спора при съобразяване на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1/2013 г., ОСГК и ОСТК. По аналогичен начин стои и проблема с въпроса „кои са страни по трудовите спорове при промяна на работодателя в резултат на сливане, вливане, разпределение на дейността и други преобразувания в статута му”, който следва да получи своя отговор след анализ на доказателствата, ангажирани във връзка с преобразуванията в статута на работодателя на касатора към датата на злополуката. Ето защо по посочените два въпроса не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 8229 от 10.12.2012 г. на градски съд, гражданско отделение, ІV „г” въззивен състав, постановено по гр.д. № 13932/2012 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: